В памет на Николай Волев

0
47

„Не се подчиних на никого, освен на собствената си съвест. Достатъчно ми е било да зная, че имам уважението на шепа действително достойни хора” – пише големият наш кинорежисьор, сценарист и продуцент Николай Волев (1946 – 2024) в края на автобиографичния си роман „Девствената проститутка”.  Авторът на тези откровения напусна този свят на 15.Х. на 78 г., но остави завинаги в съкровищницата на българското кино незабравими филми като „Двойникът”, „Господин за един ден”, „Да обичаш на инат”, „Дом № 8”, „Маргарит и Маргарита”… С книги и статии от своя фонд  и афиши от дигиталната колекция на Народна библиотека – Пловдив отдаваме  почит на талантливия творец – носител на десетки наши и международни награди за игрално и документално кино.  Ще припомним само някои от най-престижните : „Сребърен дракон” на XVIII-ия Международен фестивал в Краков’84 за документалния филм „Грънци”,  специалната награда на журито на ХХV-ия Международен кинофестивал в Карлови Вари’85 и приза „Дон Кихот” за игралния филм „Да обичаш на инат”, на който също е режисьор и сценарист. И още : Главната награда на ХХХIII-ия Международен кинофестивал в  Оберхаузен’87 за документалната лента „Дом № 8”, GRAND PRIX “Europa” за “Козият рог” на V-ия европейски кинофестивал в Ла Бол, Франция’94, „Златна роза” от Варненския кинофестивал и „Сребърна роза” от фестивала в Бергамо, Италия през същата година за същия филм – римейк на шедьовъра на Методи Андонов по едноименния разказ на Николай Хайтов…

Животът на самия Николай Волев е достоен за филм, който не може да измисли и най-добрият сценарист. Роден е в София на 10 април 1946 г. Учи 2 г. архитектура, а през 1968 г. успява да избяга от България и комунистическия режим. Следва бежански лагер в Турция и известен престой в Англия, където се жени за англичанка. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското висше филмово училище. Междувременно работи какво ли не – тухлар, мияч на чаши, уличен продавач на сладолед, строителен работник и чертожник, за да стигне най-сетне до истинското си призвание – киното.  След завръщането си у нас в началото на 70-те г. снима документални филми за Българската телевизия. От 1976 до 1991 г. работи като  режисьор и  сценарист в Студия за игрални филми „Бояна”, след което минава на свободна практика. Ако искате да прочетете още интересни факти за невероятната житейска и творческа съдба на Николай Волев, заповядайте в отдел „Изкуство”на библиотеката. Очакваме ви!