В памет на Иван Иванов

0
304

Специална витрина в отдел „Изкуство” отдава почит на легендата на българското кино Иван Иванов (1951–2024), който почина вчера на 72 г.  Той остави след себе си незабравими роли в 32 игрални и телевизионни филма,  десетки награди и отличия, театрални изяви, няколко книги с поезия и проза и най-важното – любовта на хиляди почитатели, която ще го съпътства и в отвъдното.

 Талантливият актьор е роден на 16 декември в Асеновград. През 1979 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. След дипломирането си играе 4 г. на сцената на Младежкия и Военния театър, но истинското му призвание се оказва киното. Първата му главна роля на екрана е във филма на реж. Борислав Шаралиев „Всичко е любов“, която го превръща в истинска звезда. 27-г. актьор създава един от най-силните образи в българското кино – на възпитаника на ТВУ и вечен бунтар Радо, дръзнал да се влюби в момиче от столичната аристокрация (в изпълнение на Янина Кашева). Ролята носи на Иван Иванов не само наградата за дебют на Съюза на българските филмови дейци, но и славата на всенароден любимец и секссимвол на родното кино. Следват още силни превъплъщения във филмите : „Лавина“ (1982),  „Комбина“ (1982), „Мярка за неотклонение“ (1983), „Борис I“ (1985), телевизионния сериал по романа на П. Вежинов „Нощем с белите коне” (1985), „Небе за всички“ (1987) и др. Талантливата му игра е оценена високо с множество престижни награди за актьорско майсторство. След идването на демокрацията Иван Иванов се снима в тв сериала „Гори, гори, огънче“ (1994), както и в епизодични роли в американски продукции, озвучава филми, пише стихове и разкази. Първата му авторска книга „Този живот, онзи живот“ е последвана от „Отговори“ и „7 часа разлика“. През последните години голямата звезда на българското  кино живееше усамотено в пазарджишкото село Оборище и се занимаваше главно с писане на спомени и философска поезия.  “Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът – природата му е публична, а се ражда в самота”, твърди приживе Иван Иванов, който през 2018 г. получи „Икар” за цялостно творчество.