Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949г. в гр.София. Учи гимназия в родния си град, но не завършва – на 18 години е изгонен от всички български училища „без право на обжалване“. Заминава при баща си, по това време музикант в Германия. Там учи в музикална гимназия и завършва Музикалната академия в Лайпциг (1976). В студентските си години пее джаз по клубове и барове, свири на китара и саксофон.
Първите му публикации са от ученическите години, стихове в сп. „Родна реч“: „Женски портрет“ и „Родна реч“ (1968). Няколко години по-късно на страниците на сп. „Пламък“ публикува: „Есенна приказка“, „Дъжд в петък“, „Реквием за градинаря“ (1977, №12) и „Голямата дойна“, „Тържествена дойна“ (1979, №7). Първият му разказ е отпечатан в сп. „Септември“: „Конкретни чувства“ (1982, №11). Междувременно през 1980 в сп. „Съвременник“ излиза новелата „Невръстни убийства“.
Първата му книга – „Невръстни убийства“, е публикувана едва през 1986. Новелата „Балада за Георг Хених“ (1986) е следващото произведение на Пасков, което бързо се превръща в литературно събитие. Романът „Германия – мръсна приказка“ (1992), утвърждава европейската му популярност. Писан на български език, той е публикуван първо във Франция, а след това у нас. Както в повечето му книги, и в него автобиографичното е първооснова. „Аутопсия на една любов“ (2005) е последният роман на автора. Незавършен остава ръкописът на романа „Тайните градини на Хелена“, започнат още през 90-те години. Пасков е автор на сценариите на филмите: „Ти, който си на небето“ (1989), „Индиански игри“ (1990), „Пльонтек“ (1991), „Духове“.
Новелата „Балада за Георг Хених“ е отличена с Голямата награда на Салона на книгата в Бордо (1991); обявена е за бестселър на годината от Женевската телевизия. Пасков е първият носител на наградата Цветето на Хеликон, за „Аутопсия на една любов“ (2005). През 1989 филмът „Ти, който си на небето“, с режисьор Дочо Боджаков, получава Наградата на София и е селекциониран за европейския приз Феникс в Париж.
