Николай Василиевич Гогол е роден на 1 април 1809 г (стар стил 20 март 1809г.) в семейното имение в село Сорочинци, близо до гр.Полтава – днешна Украйна, в семейството на на беден , но образован помешчик. Детството му преминава в родното имение. През 1828 г. заминава за столицата – Санкт Петербург, решен да стане писател. Сътрудничи на различни издания и така влиза в приятелския кръг на Александър С.Пушкин.През 1829 г. издава под псевдонима В. Алов романтичната поема „Ханс Кюхелгартен“, която публиката и критиката посрещат недоброжелателно и с насмешка.Издава “Вечери в селцето край Диканка”, което му носи успех.Следват прозаичните сборници “Арабески” и “Миргород” (като в последната е включена и повестта “Тарас Булба”),през 1835г , пиесата “Ревизор” в 1836г. По-късно Гогол замина за чужбина и прекарва 12 години в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия и най-дълго в Италия.В чужбина той работи върху най-известната си творба -“Мъртви души”, чиято първа част завършва през 1841 г. в Рим и тя излиза през 1842 г. Впечатлението от „Мъртви души“ е огромно. По думите на А. Херцен „Мъртви души“ „разтърсват цяла Русия“. Написва повестта “Шинел”, комедията “Женитба”. През 1842 г. излиза четиритомно издание на неговите събрани съчинения. През 1848 г. Гогол се завръща окончателно в Русия и се установява в Москва.
Николай Василиевич Гогол е един от най-загадъчните писатели с име в Златния фонд на световната книжнина. Неговата гениална повест “Мъртви души” се е превърнала в нарицателно за упадъка на обществените нрави. Гогол умира на 4 март 1852г. – само на 42, а произведенията му са психологическа дисекция на човешката природа .Погребан е в гробището на Новодевическия манастир.
