На 27 януари музикалният свят отбелязва 270 г. от рождението на един от най-прочутите класически композитори – Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791). Въпреки че живее само 35 г., гениалният австриец оказва огромно влияние върху световната музикална култура и оставя колосално наследство от над 600 творби – симфонии, опери, концерти, сонати, меси, кантати, песни… Наред с Хайдн и Бетховен той е сред най-известните представители на Виенската класическа школа. Моцарт твори във всички музикални жанрове, при това с изящество и лекота. Руският му биограф Георгий Чичерин нарича музиката му „мост към Космоса”. Много от произведенията на Моцарт са новаторски като хармония, оркестрация и мелодика и са признати за шедьоври на симфоничната, камерна, оперна и хорова музика. Бъдещият композитор е роден през 1756 г. в Залцбург. Негов пръв учител е баща му Леополд Моцарт – талантлив композитор и цигулар в местната придворна капела. От 7-те му деца остават живи само Волфанг и 5 г. по-голямата Мария Анна. От много малки братът и сестрата свирели на клавесин и проявявали необикновен музикален талант, който при Волфганг граничел с гениалност. На 4 г. „детето-чудо” прави първите си опити да композира, а на 6 заедно със сестра си покорява европейските императорски дворове и гастролира в Германия, Белгия, Франция и Англия. Освен на клавесин, малкият Моцарт свирел и на цигулка и орган и изпълнявал изключително богат и труден репертоар. Славата го спохожда много рано – на 8 г. в Париж са публикувани първите му 4 сонати за клавесин и цигулка, на 12 пише първите си опери, а на 13 г. е назначен за концертмайстор при двора на архиепископа на Залцбург (1769). При посещенията си в Италия 14-г. виртуоз става най-младият член на Филхармоничната академия в Болоня и е сред малцината, наградени от папата с престижния орден на „Златната шпора”. На 17 г. Моцарт е завършен композитор и има зад гърба си 3 триумфални оперни премиери в Миланската скала, концерти за цигулка, симфонии, сонати за пиано, серенади… През 1777 г. с разрешението на архиепископа на Залцбург Моцарт тръгва на голямо концертно турне из Франция и Германия, което му носи огромна популярност. Ограниченията, наложени му от новия архиепископ, го принуждават да напусне работата си на придворен органист в родния си град и да потърси нови възможности.
През 1781 г. Моцарт се премества във Виена. Тук 25-г. младеж преживява като свободен артист, композитор и учител по пиано, а творчеството му е в апогея си и обхваща всички области на музиката. Времето на „детето-чудо” е отминало. Богатите аристократи се възхищават на виртуозните изпълнения и импровизации на Моцарт като пианист, но не могат да оценят гениалността на новаторската му музика. Последните 10 г. от живота му са период на творчески подем и финансови проблеми. Във Виена Моцарт завършва оперите си „Идоменей” (1781) и „Отвличане от сарая”(1782), написана по поръчка на император Йозеф II и приета с възторг. Междувременно утвърденият композитор изучава творчеството на Бах и Хайдн, с когото се сприятелява и дори му посвещава 6-те си прочути струнни квартета. Погазвайки волята на баща си, на 4. VIII.1782 г. Моцарт се жени за 19-г. Констанца Вебер – братовчедка на композитора Карл Мария фон Вебер. Раждат им се 6 деца, от които само две достигат до зряла възраст. Върхът в оперното творчество на Моцарт е през 1786-1787 г, когато той създава двете си най-популярни творби – „Сватбата на Фигаро” и „Дон Жуан”. Въпреки бляскавия им успех, семейството на Моцарт непрекъснато живее в дългове заради бохемския му начин на живот. Композиторът така и не получава желаното място на придворен капелмайстор, което би му осигурило постоянен доход, и често се прехранва с уроци. В края на живота си Моцарт създава оперите „Така правят всички”, „Милосърдието на Тит” и „Вълшебната флейта”. Негово прощално произведение става знаменитият „Реквием”, който творецът пише по поръчка, но не успява да довърши. Ден преди смъртта си болният автор дава подробни указания за това на своя ученик Франц Зюсмайер. Моцарт умира във Виена на 5. XII. 1791 г. и е погребан в общ гроб. В чест на великия композитор отдел „Изкуство” подготви витрина, в която е включен компактдиск с изпълнение на траурния „Реквием” на световноизвестния оркестър и хор “Аcademy of St Martin in the Fields” под ръководството на британския диригент сър Невил Маринър. Същият оркестър записва музиката към филма „Амадеус”(1984), която му носи „Грами” за най-добър албум с класическа музика и наградата на BAFTA за най-добър звук.
