През 2024-та се навършват 120 г. от рождението и 50 г. от смъртта на един от най-големите български композитори – Любомир Пипков (1904-1974). Той твори в почти всички музикални жанрове – от опери и симфонии до хорови песни и филмова музика. Чуждестранната критика го нарежда сред най-изтъкнатите творци на ХХ век – Шостакович, Бритън, Барток, Онегер. Първият от тях нарича българския си колега „композитор, който поражда влияния”. Любомир Пипков се появява на бял свят на 19.IX.1904 г. в Ловеч. Неговият баща Панайот Пипков е сред първите ни професионални композитори и капелмайстори след Освобождението, прочул се с музиката си към химна „Върви, народе възродени”. Синът от малък тръгва по стъпките на баща си, макар че той мечтаел един ден да го види като лекар или юрист. През 1918 г. семейството се мести в София. Пипков-младши учи пиано при известния педагог проф. И. Торчанов, после – при Х. Визнер в Държавното музикално училище. Талантливият младеж, който отдавна прави опити да композира, получава стипендия и през1926 г. заминава за Франция. Той учи 6 г. пиано и композиция в „Еcole normale de musique” в Париж, където му преподават Пол Дюка и Надя Буланже. Дипломиралият се с отличие френски възпитаник се завръща в България през 1932 г. и става корепетитор и хормайстор в Софийската опера, а по-късно – неин директор (1944-1948). Любомир Пипков е един от основателите на дружество „Съвременна музика” (1933), председател на Съюза на българските композитори (1947-1954), създател (1948) и първи главен редактор на сп. „Музика” („Българска музика”), професор по вокална интерпретация (1948) и завеждащ катедра в Българската държавна консерватория (1962-1974). Носител е на всички най-престижни звания и отличия по времето на социализма, включително „народен артист”. Умира на 9.V.1974-та, а година по-късно е удостоен посмъртно със званието „член-кореспондент на Академията на изкуствата в ГДР”.
Малцина знаят, че Л. Пипков е автор на първия химн на футболен клуб „Левски”, който пише на 16 г. Композиторът от т. нар.„второ поколение” в българската музика се утвърждава като новатор и самобитен автор със собствен стил, вдъхновен от магията на родния фолклор. В музикалната ни съкровищница той остава завинаги с оперите си „Янините 9 братя”, „Момчил”, „Антигона’43”, с вокално-инструменталните творби „Оратория за нашето време” и „Сватба” по текст на Н. Фурнаджиев, с 4-те си симфонии, десетките инструментални концерти и камерни творби, с музиката си към игралните филми „Тревога”, „Царска милост” и „Легенда за Паисий”, с хоровите си, солови и детски песни… Днес името на Любомир Пипков носи Националното музикално училище в София. Отдел „Изкуство” посвещава витрина на бележития композитор със записи и нотни издания на негови творби, книги и статии от фонда на библиотеката. Сред тях са авторски публикации и рецензии на Л. Пипков в сп. „Българска музика” от средата на 50-те г.
