На 21 май отдел „Изкуство” отбелязва 555 г. от рождението на Албрехт Дюрер (1471-1528) – най-значимия немски художник от епохата на Възраждането, наричан „Леонардо на Севера”. Майсторът от Нюрнберг създава огромен брой портрети, над 900 графики и 1000 рисунки, интересува се от геометрия, философия, астрономия и градостроителство, пише научни трудове. По мащаб на художественото си наследство Дюрер е сравняван с Рембранд и Леонардо да Винчи. Бъдещият художник е третото от 18-те деца в семейството на майстор златар от унгарски произход. През 1477 г. Албрехт започва да посещава латинското училище и да помага на баща си в работилницата му. На 13 г. талантливото момче рисува първия си автопортрет, а на 15 става ученик на известния нюрнбергски гравьор Михаел Волгемут. Младият Дюрер бързо усвоява основите на живописта, увлича се по гравиране върху мед и дърво. През 1490–1494 г. начинаещият художник пътува из Германия и Нидерландия, учи техники за илюстриране на книги и се среща с видни хуманисти и печатари. Край на пътешествието му из Европа слага писмо от баща му, в което той го уведомява за уговорения му брак с Агнес Фрей – потомка на стар благороднически род. Тъй като според обичая булката и младоженецът не можели да се виждат преди сватбата, Дюрер ѝ изпраща свой автопортрет. След венчавката в Нюрнберг през 1494 г., художникът заминава за люлката на Ренесанса – Италия, където изучава творчеството на Мантеня и Белини. По пътя рисува серия акварели на Тиролските Алпи – едни от първите реалистични природни картини в изкуството. Дюрер изпробва различни техники: въглен, молив, тръстиково перо, акварел и сребърен штифт. Освен светски портрети и автопортрети, пейзажи и гравюри в творчеството му присъства и характерната за епохата религиозна тематика. Сред първите му големи поръчки е живописната украса на къщата на нюрнбергския търговец и меценат Себалд Шрайер. Впечатлен от майсторството на Дюрер, курфюрстът на Саксония Фридрих Мъдри му поръчва свой портрет, последван от други видни личности.
През 1498 г. художникът изработва 50 гравюри върху дърво за илюстрираното издание „Апокалипсис“, което го прославя в цяла Европа. Листове от цикъла се продават по пазари и панаири и стават обект на масово имитиране и копиране. Според някои източници Дюрер е първият европейски творец, завел съдебен иск за нарушаване на авторските права. Подписът му –„D“, вградено в „A“, е най-известният екслибрис в историята на изкуството. В началото на XVI в. Дюрер е „най-прочутият жив художник“ в Северна Европа. През 1505 г. той изпълнява поръчка за църквата „Сан Бартоломео“ във Венеция – олтарната картина „Празникът на броеницата“, в чийто център е Дева Мария с младенеца. Този шедьовър, също като „Поклонението на влъхвите“, е ярко доказателство за влиянието на италианския Ренесанс върху стила на живописеца. Той използва повече ярки цветове и усъвършенства техниката на изобразяване на човешкото тяло, а готическата ъгловатост от ранните му творби отстъпва място на гъвкави линии. Очарованите венециански управници предлагат на майстора голямо възнаграждение, за да остане в техния град. Дюрер отказва и през 1507 г. се завръща в Германия. Там пише 4 книги за пропорциите на човешкото тяло и перспективата, научен труд по геометрия и „Наръчник за укрепване на градове, замъци и скали“. През 1513-1514 г. художникът създава най-известните си гравюри върху мед – „Рицарят, смъртта и дяволът“, „Меланхолия I“ и „Св. Йероним в килията си“. Сред най-копираните му гравюри е тази на носорог, който той изобразява само по описания и рисунки на очевидци. Впечатляват и гравюрите му на звездното небе и географска карта. Съдбоносна за Дюрер е срещата му с императора на Свещената Римска империя Максимилиан I, който му поръчва свой портрет, а после го прави придворен художник и му дава пожизнена пенсия. Живописецът сътворява безброй арки, вензели и декорации за владетеля, но след смъртта му през 1519 г. ежегодните плащания секват. Дюрер решава лично да изясни причината, но по пътя до Нидерландия се разболява тежко. Според една от хипотезите се заразява с малария. Последната голяма творба на майстора е диптихът „Четиримата апостоли“, който той дарява на общината в родния си град. На 6.IV.1528 г. Дюрер умира в Нюрнберг. Легенда разказва, че няколко дни след погребението приятелите му отрязали кичур коса от мъртвия и го изпратили като свещена реликва в Страсбург на най-добрия му ученик Ханс Балдунг. Новаторското творчество на Дюрер хвърля мост между италианския и Северния Ренесанс, между изкуството и науката и оказва трайно влияние върху европейската графика и живопис през следващите няколко века.
