Настъпва ден, когато по-високо
от всякога е светлото небе,
очите на децата са дълбоки,
усмихнато е всякое лице.
Сега е ден такъв – цъфтят полята,
по клонищата грее златен цвят,
разтворена е като храм душата,
готова да прегърне целий свят.
Сега гърмят тържествено камбани,
Христос възкресе, Господ е над нас,
земята е от светлина заляна
и пее нежно детски глас.
И птиците – и те летят по-ниско,
блестят във слънце техните крилца,
небето ни е толкоз много близко,
и ний сега сме негови деца.
Никола Фурнаджиев
