IN MEMORIAM: АТАНАС ВАНЧЕВ ДЬО ТРАСИ

0
22

На 1 октомври почина Атанас Ванчев дьо Траси – поет, преводач, изкуствовед, посланик на мира.

Роден в Хасково на 3 януари 1940 г., Атанас Ванчев, 26-годишен, заминава да учи във Франция. Житейският и творческият му път го отвеждат далеч от родното място – в продължение на години пътува и опознава културата и литературата на десетки страни по света. За свой дом избира Париж, където живее до края на живота си. Владее френски, руски, арабски, английски, италиански. Негови стихосбирки са преведени на десетки езици. Самият той е изявен преводач – превежда български автори на френски език и чужди автори на френски и руски.

Атанас Ванчев дьо Траси е вицепрезидент на световното движение на поетите. Лауреат и член на няколко научни академии – българската, френската, бразилската, европейската. Носител е на редица международни и български награди. Награден е с орден „Стара планина” – І степен за принос в популяризирането на българската култура през 2010 г. от президента Георги Първанов. През 2016 г. става носител на Голямата награда „Александър Паскалев” на Община Хасково за цялостно творчество. По този повод РБ „Христо Смирненски” изготви биобиблиография на Атанас Ванчев дьо Траси, представяща литература от и за него.

Хасково

Там нейде в равнината има град

под мараня, от лятото напечен,

залутан в сънищата ми, далечен,

но съществуващ като моя брат.

 

Изтича времето без път назад –

в акациите въздухът е течен,

но аз назад се връщам, сякаш вечен,

от спомена миросан с благодат.

 

След малко ще се появи завоя

и ще изникне пъстрия градец

единствен като раждането, моя!

 

Аз вдъхвам с ноздри прашния ветрец

и с боси ходила нагазвам в зноя

еднакво като син и пришълец.