Професор Моско Добрев Москов е виден български учен и езиковед. Роден е на 24 ноември 1927 г. в град Хасково. Завършва класическия отдел на Ямболската гимназия, а през 1952 г. – българска филология в Софийския университет. Университетската му дейност обхваща повече от 40 години. През 1955 г. започва работа като хоноруван асистент, а от 1982 г. е професор в Катедрата по езикознание на Софийския университет. Освен у нас, чете лекции в различни чуждестранни университети – Букурещ, Упсала, Стокхолм, Осло, Берген. Плодотворното му научно дело обхваща повече от 350 труда, от които 15 книги, монографии, университетски учебници, учебници по български език за средното училище. Научните му изследвания са в различни езиковедски области: общо езикознание, индоевропеистика, българистика и славистика, балканистика, тюркология и алтаистика. Съавтор е на учебно помагало по езикознание, претърпяло няколко издания от 1966 г. до сега. Автор е на книгите „Езикознание. В помощ на учителите по български език” (1982), „Именник на българските ханове. Ново тълкуване” (1988), „Език и езикознание” (2000). Като българист проф. Москов прави значими приноси в областта на нормативната граматика, стилистика и правопис. Работи за по-висока езикова култура на българското общество чрез книгите си „Български правопис” (1968), „Български език и стил” (1974), „За чист български език” (1976), „Знаете ли българския правопис” (1980). Моско Москов е представял страната ни на международни научни форуми по лингвистика, славистика, балканистика, монголистика. Заслугите му към българското образование са отличени през 1974 г. с орден „Кирил и Методий” – първа степен.
