90 години от рождението на Йордан Радичков

0
34

Йордан Димитров Радичков (24.10.1929 – 21.01.2004)  – български белетрист и драматург. Оригинален и самобитен разказвач.Творчеството му разширява тематично и стилово съвременната българска литература. С проникновение и хумор, чрез алегорията и пародията разкрива психиката на съвременния български селянин. В жанрово отношение творбите му са най-близо до притчата, приказката, баснята. Сборници с разкази и новели – „Сърцето бие за хората”(1959), „Обърнато небе”(1962),”Свирепо настроение”(1965), „Ние, врабчетата”(1968), „Барутен буквар”(1969), „Плява и зърно”(1972),”По водата”(1983)и др.; романи – „Всички и никой” (1975), „Прашка”(1977). Проявява новаторство и в драматичното си творчество – „Суматоха”(1967), „Януари”(1974), „Лазарица”(1979), „Опит за летене”(1979) и др.; пътеписи – „Неосветените дворове”(1966), „Малка северна сага”(1980). По сценарии на Радичков са заснети филмите „Горещо пладне”(1966), Привързаният балон”(1967), „Последно лято”(1974). Негови произведения са преведени на повече от 15 чужди езика. Носител е на орден „Стара планина” І степен (2000) и държавна награда „Св. Паисий Хилендарски”(2003).