Организацията на обединените нации за образование, наука и култура e създадена през 1945 г. с цел да подпомага мира и развитието чрез образование, наука, култура и комуникация. ЮНЕСКО не само опазва културното наследство, но и работи за защита на човешките права, свободния достъп до информация, развитието на науката и международното сътрудничество, насърчава свободата на словото, културното многообразие и равния достъп до знания и технологии. Тя подпомага решаването на глобални проблеми като климатичните промени, загубата на биоразнообразие и етичните въпроси около изкуствения интелект. Организацията обединява държави, учени, експерти и институции за постигане на целите за устойчиво развитие и има важна роля в международното сътрудничество.
България става член на ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. Още от самото начало страната ни се утвърждава като активен и уважаван партньор. Един от най-значимите приноси на България е домакинството през 1985 г. на 23-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в София. Това е единствената сесия, провеждана извън Париж, и събира представители на над 100 държави. Събитието показва международния авторитет на България и доверието към нея.
България успява да впише редица свои културни и природни обекти в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, с което популяризира богатото българско историческо и природно наследство пред света. Това са Боянската църква, Мадарският конник, Рилският манастир, Старият Несебър, Казанлъшката гробница, Ивановските скални църкви, Природният резерват „Сребърна“, както и Националният парк „Пирин“.
След политическите промени през 90-те години ЮНЕСКО подпомага България в реформите в образованието, науката и културата. Българската академия на науките получава подкрепа за научни проекти, а ЮНЕСКО финансира изграждането на първата вътрешна информационна мрежа на Българската телеграфна агенция.
Страната ни не е само получател на подкрепа, а и инициатор на важни международни идеи. През 1997 г. съвместно с ЮНЕСКО организира конференция за свободата на медиите, на която е приета Софийската декларация за свободата на медиите – важен документ в защита на независимата журналистика.
След присъединяването към Европейски съюз България започва активно да подпомага други държави чрез Доверителния фонд към ЮНЕСКО, създаден през 2008 г. Чрез него страната ни финансира проекти в Африка, Близкия изток и Западните Балкани в областта на образованието, културното наследство, демократичните институции и борбата с екстремизма. Между 2009 и 2021 г. са реализирани 18 международни проекта с българска подкрепа.
През 2009 г. българката Ирина Бокова е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО. По време на двата ѝ мандата организацията развива политики за образование за глобално гражданство, равенство между половете, борба с антисемитизма и защита на културното наследство по време на конфликти. По нейна инициатива Съветът за сигурност на ООН приема важни резолюции, свързващи културното наследство със световната сигурност.
Страната ни има голям принос и в опазването на нематериалното културно наследство. През 2012 г. в София е създаден първият Регионален център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, посветен на нематериалното културно наследство. България успява да впише в списъците на ЮНЕСКО традиции като Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими, Кукерските празници, Мартеницата. Сред признатите добри практики попадат и Българските читалища и Фолклорният фестивал в Копривщица. През миналата година България добавя Българската гайда и гайдарството към списъка.
Особено значима е инициативата на страната от 2015 г. за международна конференция на тема „Младите хора и интернет – предотвратяване на радикализацията и екстремизма“. Тя поставя началото на последващи международни форуми, организирани от други държави, и утвърждава България като активен участник в глобалния диалог по тези въпроси.
През последните години България продължава активно да участва в ръководните органи на ЮНЕСКО – в комитети по световно наследство, биоетика, океанография, социални трансформации и програмата „Човекът и биосферата“.
Участието на България в ЮНЕСКО показва стремежа на страната ни да допринася за международното сътрудничество, опазването на културното наследство, развитието на образованието и науката и защитата на човешките ценности.
Текст по материали на БТА
