Йохан Волфганг фон Гьоте (28.08.1749 – 22.03.1832) е немски поет , романист, драматург, философ и учен, направил важни открития в областта на физиологията, биологията и физиката. Роден е във Франкфурт на Майн, починал във Ваймар. Автор е на гениалните творби : драмата „Фауст”в две части ( 1790 г. – първа ч. и 1832 г. – втора ч.), романите „Страданията на младия Вертер”(1774), „Вилхелм Майстер”(1821), поемата „Херман и Доротея”(1797), драмите „Ифигения и Таврида”(1787) и „Торквато Тасо”(1789). Гьоте си спечелва световна слава от най-ранна възраст с романа ”Страданията на младия Вертер”, в който предава надеждите и отчуждението на поколението пред прага на романтическото движение, но шедьовърът му е трагедията „Фауст”, отразяваща собствената му всепоглъщаща жажда за знания. Творчеството на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с извънредно богато въображение и най-дълбоки идеи. От Гьоте имаме много преводи на български, между които „Фаустъ” от Александър Балабанов.
