210 г. от рождението на Захари Зограф

0
18

През 2020-та се навършват 210 г. от рождението на най-прочутия ни възрожденски иконописец и основател на българската светска живопис Захари Зограф (1810-1853). С точност се знае само годината и мястото му на раждане – Самоков. Първите си уроци по рисуване получава от баща си – известния зограф Христо Димитров, основоположник на прочутата Самоковска иконописна школа. След смъртта му, 9-годишният Захари продължава да учи семейния занаят от брат си – зограф Димитър. На 21 г. става негов съдружник, но скоро започва да се изявява като самостоятелен майстор. Макар че не успява да сбъдне мечтата си да следва в Петербургската художествена академия, Захари Зограф е високо ценен още приживе не само като изкусен иконописец. Няма голям български манастир, чиито стени да не пазят следи от четката му. За краткия си живот самоковският майстор оставя впечатляващо творчество – цели религиозни сцени в Бачковския, Рилския, Троянския, Преображенския манастир и Великата Лавра в Света гора, а също и икони, светски портрети, пейзажи, скици от натура, етюди… Няколкото автопортрета на З. Зограф, запазени след смъртта му от тиф през 1853 г., предизвикват истинска революция във възрожденската ни живопис, за която дотогава това е непознат жанр.

На първия ни светски художник-новатор е посветена специална витрина в отдел „Изкуство”. В нея са показани най-ценните монографии, енциклопедии, статии и албуми за З. Зограф от фонда на библиотеката. Сред подбраните автори са Асен Василиев, Атанас Божков, Анна Рошковска, Васил Захариев, Бисера Йосифова, Владимир Свинтила и др. Включени са и грамофонни плочи с творби, вдъхновени от възрожденския иконописец – операта на М. Големинов „Зографът Захарий” и рециталът „Греховната любов на Зографа Захарий” по повестта на П.Спасов в изпълнение на актьора Спас Джонев.