Иван С.Тургенев е роден на 09.11.1818 г. в град Орел. Той е един от класиците на руската литература, внесли най-значителен принос в нейното развитие през втората половина на ХIХ век.
Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-а година на страниците на сп. “Съвременник” на Некрасов, където публикува първото си стихотворение “Вечер”. През по-голямата част от годините му на творчество Иван Тургенев е живял в Западна Европа, което не му е попречило да обича и да милее за родината и многобройните и проблеми.
Сравняван с други колоси на руското слово като Пушкин и Гогол, в творчеството му се преплитат жестокостта на суровата действителност и красотата на човешката душевност, невероятните картинна образност и новаторски похвати на изказа.
Хуманността на големия руски писател е намерила израз във всяка част от огромното му творчество. В произведенията му се открояват интелигентността и човечността на много от героите, като например в сборника разкази „Записки на ловеца“ (1847 – 1852 г.), социално-психологическите романи „Рудин“ (1856 г), „Дворянско гнездо“ (1859 г), „В навечерието“ (1860 г), „Бащи и деца“ (1862 г). Следват „Дим“ (1867 г), повестите „Затишие“ (1854 г), „Яков Пасинков“ (1855 г), „Преписка“, „Фауст“ (1856 г), „Ася“ (1858 г), „Първа любов“ (1860 г), „Пролетни води“ (1872 г), философските „Стихотворения в проза“ (1882 г) и т. н.
Тургенев оставя богато литературно наследство. Започва като поет и драматург, за да стане класик на руската белетристика – с разказа, повестта и романа, като реалист, майстор на психологическия анализ и на пейзажната живопис.
Майсторът на руското слово умира на 22 август 1883 г. в Буживал.
Неговото име носи астероидът „3323 Тургенев“.
