„Гордост е за нас, че имаме такъв богат език. Аз облажавам
покойния Геров за тоя му колосален труд… Трудът е неоценим!”
Иван Вазов
Найден Геров Добревич (23.02.1823 – 09.10.1900) е български писател, езиковед, фолклорист и обществен деец, почетен член на Българското книжовно дружество. Роден е в Копривщица. Учи в килийното училище на баща си, в гръцкото училище в Пловдив (1834 – 36), в Копривщица при Неофит Рилски (от 1836). През 1839 г. заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей (1845). В Одеса пише революционно-патриотични и интимни стихове, създава първата новобългарска поема „Стоян и Рада”. Найден Геров има съществени заслуги за изграждането на новобългарския книжовен език. Най-забележителното дело на неговия живот е „Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски” (1895–1904), който той събира в продължение на повече от половин век. Речникът заема важно място в българското и славянско езикознание. В него са систематизирани над 70 000 думи, около 6 000 откъса от народни песни, 15 000 пословици, гатанки, наричания, 4300 идиома. Чрез този уникален труд и днес ние можем не само да „чуем” народния глас, но и буквално да видим как той се развива през вековете. Геров е родоначалник на българския пътепис – с дарованието на художник описва градове и села, прави сполучливи национални характеристики. Богатото книжовно наследство на Найден Геров заема ключово място в развитието на новобългарската литература.
