200 години от рождението на Гюстав Флобер

0
79

Гюстав Флобер (12.12.1821 – 8.05.1885) е един от най-великите и влиятелни прозаици в световната литература. Роден е в Руан, Северозападна Франция, в известно лекарско семейство от преуспяваща средна класа. Завършва Руанския лицей и постъпва в юридическия факултет на Парижкия университет. Прекъсва обучението си   в университета през 1844 г. поради епилептично заболяване. Премества се в Кроасе, където в творческо уединение написва най-значителните си творби. Първите му литературни опити са повестите „Мемоари на безумците” (1840) и „Ноември” (1842) – написани в духа на романтизма.  През 1857 г. излиза романът „Мадам Бовари. Провинциални нрави”- плод на 6-годишен труд и шедьовър на световната литература. През 1858 г. пътешества из Алжир и Тунис, където събира материали за романа „Саламбо” (1862). Следващият роман на Флобер „Възпитание на чувствата” (1869) е посветен на съвременните френски събития: революцията от 1848 г. и нейното поражение, установяването на диктатурата на Наполеон III (1851). През 1874 г. публикува поемата в проза „Изкушението на свети Антоний”. Творческият му път завършват „Три повести”(1887) и романът „Бувар и Пекюше” (незавършен, публикуван 1887); съставя неголям по обем сатиричен „Лексикон на азбучните истини” (публикуван 1910). Значението на Флобер за френската и световната литература е огромно, става образец на плеяда талантливи писатели след него, някои от които (Мопасан) учи непосредствено на писателско майсторство.