190 години от рождението на Кузман Шапкарев

0
202

Кузман Шапкарев е роден в Охрид на 1 февруари 1834 г. Учи в гръцко начално училище, а след това няколко години при вуйчо си Янаки Стрезов, изиграл значителна роля в живота на бъдещия фолклорист. През 1853 г. Кузман Шапкарев изучава в Битоля взаимоучителната метода и се посвещава на учителската дейност, която продължава близо 30 години с малки прекъсвания. Води упорита борба за въвеждането на български език в училищата, където преподава – Охрид, Струга, Прилеп, Кукуш, Битоля и Солун. По негово предложение  в Солун са открити българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” и българска девическа гимназия „Св. Благовещение”. Кузман Шапкарев развива огромна книжовна дейност. Сътрудничи на в. „Македония”, сп. „Читалище” и др. периодични издания. Обнародва статии по езикови, етнографски и обществени въпроси. Издава учебници и училищни помагала, книгите „Русалии” (1884), „Материали за животоописанието на Бр. Х. Миладинови, Димитрия и Константина” (1884) и др. Най-значителният му труд е „Сборник от български народни умотворения” (1891-92), плод на дългогодишна събирателска работа,  която го свързва с Димитър Миладинов, Марин Дринов и Иван Шишманов. Сборникът излиза в няколко тома и съдържа над 1300 народни песни, 289 приказки, гатанки и пословици, описание на обреди и обичаи, облекла, накити, исторически предания, езикови материали, народна медицина, описания на местности. В историята на българската култура Кузман Шапкарев заема достойно място със своето фолклорно, книжовно и просветителско дело.

Справочници, статии от периодични издания и книги с трудове на Кузман Шапкарев са изложени във витрина в читалня „Атанас Ванчев дьо Траси” , за да Ви докоснат до неговия живот и дейност.