Лука Касъров (1854 – 1916) е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф, създател на първата българска енциклопедия „Енциклопедически речник”.
Роден е на 24 юни 1854 година в Копривщица. Начално образование получава в родния си град. Завършва висше образование в Робърт колеж, бакалавър по изкуствата. Владее английски, руски, турски и френски език.
Oт 1877 до 1890 работи като сътрудник на вестник „Зорница“. През 1893 година се установява в Пловдив и започва работа като гимназиален учител. От 1896 г. професионалният му път е свързан с Пловдивската народна библиотека, където е главен библиотекар, а по-късно и поддиректор (1902 г.). В библиотеката той се ангажира с пренареждането, сигнирането и каталогизирането на библиотечния фонд и с редица други организационно-административни задачи. В периода 1899 – 1907 издава в три тома първата българска енциклопедия „Енциклопедически речник“, която е плод на 30-годишен труд. „Енциклопедически речник” съдържа 3172 печатни страници, около 23 000 статии и както е посочено на титулната страница: “ 1) сведения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други; 2) чужди думи, употребителни в книжовния ни език, и 3) наши си книжовни думи, които мъчно се разбират”. Друг голям труд на Касъров е „Пълен български речник”, който не е отпечатан. Ръкописът наброява 4232 страници и се съхранява в Народна библиотека ”Иван Вазов”. Лука Касъров напуска библиотеката през 1915 г. Умира в Копривщица на 8 май 1916 г. По повод смъртта му, списание „Светлина“ отбелязва, че неговият Енциклопедически речник „…ще бъде единствен за дълго време като справочна настолна книга“. Близо 40 години тя остава единствената българската универсална енциклопедия.
