По случай 155 год. от рождението на видния възрожденец Петър Берковски, в РБ “Христо Смирненски” бе открита изложба на публикувани материали за неговия живот и дейност. Издадена е и био-библиография, отразяваща публикации от и за него.
Петър Иванов Берковски е роден през 1852 г. в гр. Лом. Син на Иван Берковски от гр. Берковица, откъдето произхожда и презимето му и майка Вълкана Лазарова от гр. Лом. В родния си град учи при големите възрожденски учители Кръстю Пишурка и Никола Първанов, а след това едва тринадесет годишен (1865 г.) заминава да учи в Белградската духовна семинария.Увлечен от идеите на революционно настоената емиграция, той се сближава с Васил Левски, Панайот Хитов, Георги Раковски, Ангел Кънчев и други българи, които работят за освобождението на България. Участвува във Втората българска легия, след което със стипендия на Антим І учи две години в гр. Табор, Чехия. Поради липса на средства прекъсва образованието си и се прибира в дома си в гр. Лом, с намерение да учителствува. Местните чорбаджии отказват да му дадат учителско място поради връзките му с революционната емиграция и той тръгва за Цариград, за да моли Антим І да продължи стипендията му. И тук среща отказ, но това не го отчайва, защото става близък с редица български възрожденци, които го насочват и му помагат да заеме учителско място в Пловдив. По пътя за Пловдив се запознава с хасковския учител Захария .Бояджиев, който го убеждава да се отбият в Хасково. Местните патриоти и интелигенцията толкова го харесват, че не му позволяват да продължи нататък и го назначават за главен учител в Хасково през учебната 1872/1873 година. Тук той става любимец на целия град – основава читалище, държи сказки, поучава.
През есента на 1872 г. В.Левски идва в Хасково и основава революционен комитет. Негов председател става Петър Берковски.Дейността на комитета продължава кратко време, тъй като Левски е заловен , осъден и обесен през 1873 г. След неговата смърт в Хасково се появява Атанас Узунов, като заместник на Апостола и прави неуспешен опит за покушение над гръкомана Хаджи Ставри. Комитетът е разкрит и всички негови членове са осъдени на вечно заточение и откарани в Диарбекир. През 1876 г.Берковски успява да избяга в Русия. През зимата на 1876 -1877 г. учителствува в Браила, а след обявяването на Руско-турската война, постъпва като доброволец в Шеста опълченска дружина. Сражава се геройски при Стара Загора и Шипка , участвува във всички важни сражения.
След Освобождението на България се установява да живее в Хасково и се оженва за своята годеница Евгения Хаджи Иванчо Минчева. Удостоен е с първия офицерски чин от руската армия – прапорщик в 59 пехотен Люблянски полк. Берковски е първият окръжен управител на хасковския департамент в периода на временното управление до май1879 г. На 28 май 1879 г. е произведен в офицерски чин – подпоручик. За военната кариера на Берковски пречка се оказва разстроеното му здраве, което го принуждава да излезе в оставка и по съвет на лекарите заминава на продължителна почивка в гр. Кан – Южна Франция, след което се завръща в Хасково.
През 1881 г.хасковските граждани го избират за кмет, на която длъжност остава до 1882 г. Като такъв той оставя спомен за строг, принципен, безкомпромисен, неподкупен стопанин на града. Но поради „ партизански борби” Берковски напуска кметската длъжност по собствено желание. Жителите на Хасково засвидетелствуват признателността си към него, като му поднасят специален благодарствен адрес. През 1882 г. на проведените избори за градски съветници хасковци отново гласуват доверие на Петър Берковски и го избират за кмет на града. В отговор на техния избор Берковски изпраща „Отворено писмо” отпечатано във в. „Народний глас”, в което обяснява на своите избиратели причините за неговия отказ да заеме кметското място.
След смъртта на съпругата си Евгения заминава за Пловдив, където започва да издава в-к „Съединение” в края на 1882 г., но поради несъгласие със сътрудниците си, след няколко броя се оттегля. Активно работи за обединението на Княжество България и Източна Румелия. Берковски е окръжен управител последователно в Ловеч, Оряхово и Лом. След бурните дни на Съединението и Сръбско-българската война Берковски се устоновява в гр. Лом, но вече със силно разклатено здраве.Там той започва да пише своите мемоари „Из възпоминанията ми”, от които успява да напише само първата част, т.е. до идването си в Хасково. През 1894 г. втората му съпруга Еленка Берковска издава в Лом „ Из възпоминанията ми”.
Но туберкулозата вече е съкрушила здравето на учителя, революционера, заточеника и опълченеца Петър Берковски и на 15 март 1892 г. в Лом престава да тупти пламенното му сърце. В предсмъртния си час той успява да напише върху къс хартия последните си думи : „Жал ми е само, че не дочаках решението за съдбата на мила България”.
Така завършва жизнения си път този достоен човек, обичащ до последния си дъх своята мила България , на която бе дал всичко…
