155 години от рождението на Тодор Г. Влайков

0
28

Тодор Генчов Влайков (13.02.1865 – 28.04.1943) – белетрист, публицист, редовен член на БАН (1900). Роден в Пирдоп. Следва в Московския императорски университет с държавна стипендия (1885 – 88). Увлича се от нравствените идеи на Лев Н. Толстой. През 1888 напуска университета и се отдава на народополезна дейност. Учител е в Пирдоп. Трудолюбив и постоянен, с необикновено будно обществено чувство, Влайков изнася беседи, създава общинска библиотека, организира учителско сдружение и основава (1890) първата българска кооперация в село Мирково. Един от основателите и председател (1898) на Българския учителски съюз.  Активен политически деец. Един от лидерите на Радикалдемократическата партия. Народен представител (1901, 1919-20). Редактор (1902 – 25) на списание „Демократически преглед”. След преживени политически разочарования през 1931 Влайков се оттегля окончателно от политическия живот. В творчеството му са отразени идеите за борба против нахлуването на капитализма, за да се запази патриархалния селски бит като основна форма на икономически живот и като опора на здравия български морал. Разкази – „Чичо Стайко”(1892), „Ратай” (1894), и повести – „Дядовата Славчова унука” (1889), „Разказ за леля Гена”(1890), „Стрина Венковица и снаха и”(1925), мемоари – „Преживяното”(3 части, 1934 -42).