155 години от рождението на д-р Кръстьо Кръстев

0
13

Кръстьо Котев Кръстев (31.05.1866 – 05.04.1919) –  литературен критик и теоретик, философ и психолог, общественик, действителен член на БАН (1900). Основател и главен редактор на първото българско списание за литературна критика “Критика” (1891) и на списание „Мисъл” (1892-1907), около което се формира първият в България литературен кръг „Мисъл”. Сътрудничи с литературни статии и рецензии на списанията „Периодическо списание на българското книжовно дружество”, „Наука”, „Труд”, „Денница”, „Демократически преглед”,  на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”.  Публикува обзорни студии върху новата българска литература в редица чуждестранни издания – сп. „Современник”(Санкт Петербург), „Вестник Европы” (Санкт Петербург), „Internationale Wochenschrift” (Берлин). Кръстев е първият  професионален литературен критик в България. Една от големите му заслуги е, че открива и утвърждава  като писатели Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Ю. Тодоров, Кирил Христов. Застъпва се за идейно-художественото извисяване на българската литература до равнището на европейските литератури.Чрез статии и преводи популяризира много европейски класици. Превежда „Емилия Галоти” от Г. Лесинг (1890), „Философски размишления…” на Р. Декарт (1898), „Кога мъртви възкръснем” (1907), „Призраци” (1911), „Народен враг”(1911) на  Х. Ибсен и др. Автор е и на множество статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното  дело, вътрешната и външната политика. Д-р Кръстев оставя богато книжовно наследство  – „Курс на философията. Том I. Психология” (1891), „Към историята на Висшето училище”(1897), „Литературни и философски студии”(1898), „Върху психологията на Вунт”(1902), „Психология на интелекта”(1904), „Млади и стари”(1907); очерци за български и чужди писатели – „Алеко Константинов”(1907), Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов” (1917).