Алеко Константинов е най-яркият и най-последователен представител на критическия реализъм в българската литература през 90-те години на 19 в. Творчеството му е злободневно, отразява обществено-политическата действителност. Сатирата му се ражда от спонтанния хуманистичен протест срещу експлоатацията и автоматизирането на човека – пътеписът „До Чикаго и назад” (1894 г.). В „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин” (1895 г.) създава най-известния сатиричен образ в българската литература, обобщение на парвенюшката буржоазия през първите десетилетия след Освобождението 1878 г. Пише също фейлетони, в които безпощадно бичува недъзите на политическия живот; публикува ги във вестник „Знаме” през 1894 – 96 г. Описва с лиризъм красотите на българската природа – пътеписите „През март в Чепино”, „София – Мездра – Враца”, „Какво? Швейцария ли ? и др. Превежда художествени творби от руски и френски. Основоположник е на организирания туризъм в България.
