Стойчо Марчев Николов е роден на 14 (1. – стар стил) юни 1879 г. в Хасково, в занаятчийско семейство. Баща му е имал своя яхнаджийница и е произвеждал шарлан и тахан от сусам. В бащината фабрика той усвоява тънкостите на производството на растителни масла.
През 1903 г. Стойчо сключва брак с Кица Сотирова и скоро след женитбата си се отделя от баща си и построява своя работилница за масла и собствена къща. В своята маслобойна Стойчо Марчев въвежда по-технологични методи на работа и нововъдения, които да подобрят работния процес и да увеличат обема на произвежданото масло. В работата му помага и съпругата му, която е далновидна, честна, спестовна и работлива, и благодарение на която бизнесът им генерира големи печалби, инвестирани в закупуването на земи и недвижими имоти.
За съжаление Кица и Стойчо Марчеви нямат свои собствени деца, но помагат на стотици други деца, финансирайки домове за сираци и нуждаещи се. Те подпомагат много благотворителни начинания в града, съдействат за построяване на сиропиталище в двора на църквата „Св. Димитър“.
През 1925 г. в Хасково е създадено женско благотворително дружество „Развитие” с цел издигане умственото и нравствено равнище на жената, развиване на благотворителна дейност за подобряване тежкото положение на бедните жени, на децата, а през 1931 г. се създава Окръжно благотворително дружество „Утеха” за подпомагане на бедни и болни граждани, които са финансирани и от семейство Марчеви.
На мястото на днешните Регионална библиотека и Регионален исторически музей се е намирал складът на Стойчо Марчев за промишлени и колониални стоки, спиртни напитки, шарлан, пашкули и др., т. нар. Фабрика „Изворъ” , като парцелът е дарен на община Хасково.
На 8 април 1938 година, 5 години преди смъртта си, Стойчо Марчев се явява пред нотариус в Хасково и прави публично своето колосално завещание за Хасковска община – над 40 милиона лева в стари пари. Оставя недвижими имоти, застроени и незастроени, около 8,500 кв. м в центъра на Хасково с цел да се построи, обзаведе и стопанисва Техническо-занаятчийско училище, каквото тогава е имало само в Казанлък, което да носи неговото име и това на жена му, а една от стаите да бъде превърната в семеен музей. При честване на своя 50-годишен юбилей Техникумът по механоелектротехника се прекръства и вече носи името на дарителите си ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви”.
