140 години от рождението на Димитър Подвързачов

0
18

Димитър Димитров Подвързачов (06.10.1881 – 13.11.1937) е български поет, сатирик, журналист и преводач. Роден в Стара Загора. Учи в гимназията в Стара Загора и Хасково, но не завършва поради липса на средства. Редактор е на списанията „Българан”, „Барабан”, „Звено” и др., на вестниците „Крачун и Малчо”, „Пътека”, „Чуден свят” и др.; журналист във вестниците „Заря”, „Демократически сговор”, „Щурец” и др. Сътрудничи на списанията „Светлина”, „Труд”, „Отечество”, „Нова България”, „Маскарад” и др. За пръв път печата стихове във вестник „Сълза и смях” (1898-99) с псевдоним Забравен талант. Подвързачов заема значителна роля в българския културен живот. Един от майсторите на българския стих. Духовен баща е на българските поети символисти, които организира, покровителства и насърчава. Автор  на хумористично-сатирични стихотворения, фейлетони, афоризми, басни –  сборниците – „Как дяволът чете Евангелието” (1932), „Приключенията на Крачун и Малчо в София” (2 книги, 1933-34), „Басни” (1938, с предговор от Николай Лилиев), „Бай Станьо Познавача” (1952, посм., в съавторство с Елин Пелин). Заедно с Димчо Дебелянов съставя и редактира първата антология на българската поезия – „Българска антология”(1910). Димитър Подвързачов оставя на българската култура съвършени преводи от световната класика – „Разкази”от Максим Горки, „Мъртви души” от Николай Гогол, „Хамлет” от Шекспир, „Братя Карамазови” от Фьодор Достоевски, „Дон Кихот Ламаншки” от Мигел де Сервантес, „Малката стопанка на голямата къща” от Джек Лондон, „Маскарад” от Михаил Лермонтов и др.