Иван и Никола Данчови са български лексикографи, синове на бележития възрожденски художник Георги Данчов – Зографина.
Никола Данчов (04.12.1878 г. – 09.08.1956 г.) завършва специалност „Славянска филология”в Софийския университет и специализира в Петербург, Виена и Лозана. До 1926 г. учителства в София. Сътрудничи на списанията “Мисъл”, “Български преглед”, на вестниците “ Развигор”, “ Литературен фронт” и др. Автор е на сборниците с разкази „Дъждовни дни“ (1901), „Когато слънцето захождаше“ (1911), „Ева“ (1923) и „Родната стряха“ (1935). Автор е на пиеси и множество статии за чистотата на българския език.
Иван Данчов (01.12.1888 г. – 20.10. 1960 г.) завършва специалност „Френска филология” във Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина. Под името Ив. Д. Славянов издава „Правописен речник на българския книжовен език“ (1938г.). През 1954 г. съвместно с брат си публикува ново допълнено издание на правописния речник. Автор е на „Френско-български речник“ (1939г.), „Чужди думи в българския език“ (1944г.). Иван Данчов има принос и към съставянето на „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома“ (1963-1969г.)
През 1936 г. двамата братя съставят и издават „Българска енциклопедия“ в два тома. Енциклопедията съдържа 35 000 статии. В нея са поместени обяснени са събития, явления, понятия от различни области на знанието, латински и други изрази, литературни произведения и др. Разработени са биографични статии за много българи и чужденци, статии за селища и др. обекти. Изданието е онагледено с рисувани портрети и картини. Съставителите са използвали материали, предоставени от БАН, Софийската народна библиотека, библиотеката на Министерството на външните работи и на изповеданията, официални издания и трудове на чужди учени и енциклопедисти. В предговора братята пишат, че са се стремили към пълнота, но:” При всички тези наши грижи, обаче, като всяко човешко дело, и нашата Енциклопедия не ще е съвършена. Нека само не се забравя, че не беше лека задачата ни.”
