125 години от рождението на Петко Стайнов

0
32

На 1.ХII. отбелязваме 125-годишнината  от рождението на един от най-големите български композитори – Петко Стайнов (1896 – 1977). Той е роден в Казанлък в семейството на фабрикант. На 10 г. губи напълно зрението си вследствие на инцидент. Първите си музикални уроци получава в Института за слепи, където освен хармония учи пиано, флейта и цигулка. След завършването му се завръща в родния си град и от 1915-та до 1920 г. дирижира смесения хор и изнася концерти като пианист. По-късно заминава за Германия, където учи в музикалния  лицей на д-р Менке в Брауншвайг и частната консерватория „Розановски”. Благодарение на добрата си подготовка Петко Стайнов е приет в Дрезденската консерватория, която завършва през 1924 г. След завръщането си в България ръководи музикалната самодейност в Казанлък и основава местно певческо дружество. През този период написва първата си симфонична творба – „Тракийски танци”, чиято премиера е на 15.I.1927 г. Композиторът се установява окончателно в столицата и работи като лектор по пиано в Института за слепи. 12 г. оглавява Дружеството на българските композитори ”Съвременна музика” и Българския певчески съюз, а от 1941-ва до 1944 г. – Софийската опера. Сред многото длъжности и звания, които получава са: редовен член и директор на Института по музика към БАН, съветник по музикалните въпроси на Комитета за наука, изкуство и култура, народен артист и ”герой на социалистическия труд”…  Петко Стайнов е един от създателите на българската национална композиторска школа на основата на народната песен. Пише симфонична и хорова музика. Сред по-известните му творби са: „Симфония № 1” и „№ 2”, симфоничните сюити „Тракийски танци” и  „Приказка”, концертната увертюра „Балкан”, „Симфонично скерцо”. Записи и ноти на тези и други произведения на П. Стайнов  можете да намерите в отдел „Изкуство”. Сред тях е и баладата „Конници” в изпълнение на хор „Кавал” под ръководството на прочутия наш диригент Атанас Маргаритов (1912 -1998), който е роден в Харманли.