115 г. от рождението на Маньо Стоянов

0
558

Маньо Стоянов (31.05.1903 – 5.11.1986) – книговед, библиограф, богослов и историк. Роден в село Душанци, Софийска област. Началното си образование получава в Пирдоп, а през 1925 г. завършва Пловдивската духовна семинария. Завършва теология (1930) в Берн и философия (1931) във Фрибург. Работи като библиотекар в Университетската библиотека в София (1925-26). Преподава в Пловдивската духовна семинария (1932-35), учител по латински, гръцки и немски език в гимназиите в Сливен и Пловдив (1935-45). В периода  1945 – 1947 г. е директор на Народна библиотека „Иван Вазов”, а от 1949 до 1972 г. завежда отдел „Старопечатни книги и ръкописи”в Националната библиотека „Кирил и Методий”. През 1953 г. е удостоен със звание старши научен сътрудник II степен. Преподава книгознание в Държавния библиотекарски институт (1951 – 1953).

Трудове на Маньо Стоянов:
„Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания. 1806 – 1878” ( 2 тома , 1957 – 1959)
„Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека”(2 тома , 1964-1971, в съавторство с Хр. Кодов)
„Украса на славянските ръкописи в България”(1973)
„Опис на гръцките и други чуждо езични ръкописи в Народната библиотека „Кирил и Методий” (1973)
„Букви и книги” (1978)