115 години от избухването на Илинденско – Преображенското въстание

0
166

Илинденско – Преображенското въстание (02.08.1903 г.) е връхна точка в националноосвободителното революционно движение за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия. Организирано е от Вътрешната македоно – одринска революционна организация. Решението за въстанието е взето на конгреса, свикан от ВМРО през април 1903 г. в с. Смилево, Битолски окръг. Приемат се конкретни директиви за въстаническите действия, избрани са и ръководители на въстанието – Дамян Груев, Борис Сарафов, Анастас Лозанчев. Въстаническите действия пламват в целия Битолски революционен окръг, а впоследствие и в Одринско. Срещу въстаналото население турската власт изпраща 300-хилядна армия, въоръжена с артилерия и многобройни башибозушки части. Въпреки легендарният си героизъм, въстаниците отстъпват пред многократно превъзхождащия ги противник . Опожарени са около 200 села, броят на загиналите надминава 4700 души, 70 835 души остават без дом, около 15 000 са затворени и около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. По – голямата част от тях намират убежище в България.