„Опашката“ получи две големи награди.„Роман на годината“ на Фонд „13 века България“.
Това е най-висока чест, а и стимул за всеки, който пише проза, особено когато журито е в състав Здравка Евтимова, проф. Амелия Личева, Атанас Капралов, проф. Пламен Дойнов и проф. Боян Биолчев. Пожелавам на всеки от номинираните отлични автори снощи да получи тази награда в следващи години.
Благодарен съм на моя водещ редактор Мирослав Александров, на редактора Веселина Седларска, на коректора Мария Венедикова и на моите скъпи колеги от издателство “Сиела”, които сега отиваме да се черпим в квартално заведение и вече ме чакат там.
Другата награда е „Цветето на Хеликон“.
Това е наградата на читателите и се базира на брой купени в книжарници „Хеликон“ книги от номинираните 12 романа за 2021.
На това най-безмилостно жури, аз също благодаря сърдечно!
И накрая – във време на разделение и цивилизационен разлом (и то не някъде навън, а тук у нас в България) ние използваме едни и същи букви, едни и същи думи и почти едни и същи изречения, за да се нараняваме едни-други.
Иска ми се да не е така. Едновременно с това вярвам, че трябва да имам и отстоявам своята позиция. Знам, че тя може да не е 100% правилна, нито дори 75%, или дори 50 или 25. Но знам, че трябва да е 100% ясна.
Моля се тази моя позиция да не наранява други хора. Но в никакъв случай няма да направя компромис с нея, за да угаждам на чужди очаквания, убеждения, нагласи.
Колкото и обидени читатели да ми коства това. Каквото и да ми коства това.
Захари Карабашлиев
