Ерих Мария Ремарк е германски писател, който е известен със своите антивоенни романи. Роден е с името Ерих Паул Ремарк на 22.06.1898 г. в Оснабрюк, Северна Германия в работническо семейство. В литературната си работа, той използва псевдонима Ерих Мария Ремарк, Мария е фамилното име на майка му. Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на бъдещия си роман “Мансардата на бляновете”. В разгара на Първата световна война, той е мобилизиран и изпратен на Западния фронт. Там писателят е ранен и следва продължително лечение. След края на войната, Ремарк завършва образованието си и работи като учител, по това време завършва романа “Мансардата на бляновете”. Слага край на учителската си кариера и през следващите години работи като библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 г. написва втория си роман “Гам”, който стои неиздаден до 1998 г. следват “Спирка на хоризонта” и “На западния фронт нищо ново” – романът, за който норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобелова награда. Това е периодът, в който в Германия националсоциализмът набира сила и срещу автора се надига враждебна вълна. Ремарк напуска Германия и се установява в Швейцария, а през 1939 г. емигрира в САЩ. В емиграция, Ремарк написва още десет романа,сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946 в Германия), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.
През 1958 г. се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. международната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.
