На 26 септември отбелязваме 125 г. от рождението на прочутия американски композитор и пианист Джордж Гершуин (1898-1937) – най-видният представител на симфоничния джаз и автор на първата национална американска опера.
Роден е през 1898 г. в Ню Йорк. Той е второто от четирите деца на руските евреи-емигранти Мойше и Роза Гершовиц, които го кръстили Яков. Бъдещият композитор бил палав и слаб ученик и никой не подозирал, че има някакви творчески заложби. Музикалният му талант се проявил на 11- г. възраст, когато купили пиано на по-големия му брат Айра. Джордж с часове не се отделял от инструмента и скоро се научил да свири сам. Поразени от неговата упоритост, родителите му наели професионални учители, от които Джордж усвоил нотите и основите на композицията и хармонията. На 15 г. той зарязал училището и започнал да си вади хляба като продавач на ноти в музикален магазин. В задълженията му влизало да забавлява посетителите с лека музика на пиано и да просвирва нотите на желаните от клиентите творби. Младежът импровизирал с лекота, изпълнявайки джаз и рагтайм, и привличал немалко публика. На 18 г. Гершуин написал първата си авторска песен.
Скоро негови творби зазвучали в мюзикълите на Бродуей. За 7 г. композиторът създал музиката на 40 спектакъла. Критиката и зрителите били във възторг и го обявили за гений. Преди да навърши 25 г. Джордж Гершуин се превърнал в една от звездите на театралния свят в Ню Йорк, а след това – и на Лондон и Париж. Той често работел с по-големия си брат Айра, който става поет и пише текстовете на десетки негови песни и мюзикъли. През 1922 г. братята създават своята първа едноактна опера, която смесва класика и джаз. Тя няма успех, но слага началото на нов етап в кариерата на Гершуин – от автор на популярни песни и мюзикъли за Бродуей в композитор-симфоник от национално значение. През 1924 г. той пише своята знаменита „Рапсодия в синьо” за оркестъра на известния джазмен Пол Уайтман. Нейната премиера на 12.II, обявена като „експеримент в съвременната музика” , се превръща в истински триумф за Гершуин и новия стил „симфоничен джаз”. През следващите години композиторът гастролира из Европа и пише най-хубавите си творби в духа на класиката : „Концерт за пиано и оркестър във фа” (1925), симфоничната поема „Един американец в Париж”(1928), „Втора рапсодия” и „Кубинска увертюра”(1931), прелюдии за пиано. Световна слава му носи операта „Порги и Бес” (1935), в която Гершуин блестящо съчетава традиционните оперни форми с джазовата стилистика и негърския фолклор. През 1936 г. той се установява в Холивуд. Пише филмова музика и стотици песни, сред които любимите на много поколения „The man I love”, „Swanee”, „I got rhythm” и др. През 1937 г. получава „Оскар” и става почетен член на Академията в Италия – най-високото признание за американски композитор. Гершуин умира на 11 юли по време на тежка мозъчна операция, в разцвета на своята слава и творчески талант. Смъртта му на 38 г. е истински шок и огромна загуба за музикалния свят.
