Годишнина от рождението на Стравински

0
20

На 17 юни се навършват 140 г. от рождението на един от най-големите творци на ХХ век – Игор Стравински (1882–1971).  Композитор, пианист, диригент, носител на „Грами” за цялостен принос, той  си създава име на истински революционер и моден диктатор в музиката. Роден е през 1882 г. в Ораниенбаум край Санкт-Петербург в семейството на бас от Мариинския театър и пианистка, в чийто дом се събирал целия културен елит на Петербург.  Бъдещият композитор смята за свой най-голям учител Римски-Корсаков, от когото взема частни уроци. Истинската си слава обаче Стравински дължи на Сергей Дягилев (1872-1929), който го кани на организирания от него фестивал на изкуството „Руски сезони” в Париж. Импресариото предлага на 28-г. композитор да напише музиката към балета „Жар птица” (1910), чиято премиера има изключителен успех.Стравински създава за трупата на Дягилев „Руски балет” още 2 знаменити произведения – „Петрушка“ (1911) и „Пролетно тайнство“ (1913). Първата световна война заварва композитора и семейството му в Швейцария, а революцията през 1917 г. окончателно осуетява завръщането му в родината. По-голямата част от живота си Стравински прекарва в емиграция – до 1940 г. във Франция, след Втората световна – в САЩ, но той винаги се смятал за руски творец. Едва през 1962 г. пристига за кратко на гастроли в Москва и Ленинград, където някога е израснал. Съвременниците на композитора били удивени от неговите енциклопедични знания и изключителна работоспособност. Той свободно говорел 4 езика, интересувал се от живопис, психология, икономика, математика, философия… Дори и на преклонна възраст Стравински прекарвал на рояла по 12 часа на ден. Резултатът  – 4 опери („Славеят“, „Мавра“, „Едип цар“,“Животът на негодника“), 15 балета, многобройни хорови, камерни и симфонични творби.  Връх в неговото творчество става „Реквием” (1966), който композиторът пише на 84 г. като своеобразна творческа равносметка и сбогуване със слушателите. „Побрал съм в себе си цялата история на музиката” – шегувал се Стравински по повод на своето огромно музикално наследство в различни жанрове. Той умира на 6 април 1971 г. в Ню Йорк на 89 г. Съгласно завещанието му е погребан във Венеция, на единствения в света остров – гробище Сан-Микеле, редом до своя приятел и съмишленик С. Дягилев.