На 22 май отдел „Изкуство” отбелязва 210 г. от рождението на прочутия немски композитор и диригент Рихард Вагнер (1813-1883). Създателят на музикалната драма твори под знака на романтизма и оказва огромно влияние върху европейската класическа музика като проправя път на модерните течения в нея. Роденият в Лайпциг композитор предизвиква истинска революция в операта – творбите му не се подчиняват на никакви канони и се различават коренно от останалите с митичните си сюжети, бурната си, „невъзможна за свирене” музика и 4-5 часовата си продължителност. Изпълнението на тетралогията „Пръстенът на нибелунгите” трае 3 дни. През 30-те и началото на 40-те г. на ХIХ в. много музиканти отказват да свирят произведенията на младия театрален хормайстор и оперен диригент. Всяко от тях предизвиква ожесточени и продължителни спорове сред слушатели и критици – от крайно отрицание до бурен възторг. През целия си живот Вагнер не спира да се бори, за да прокара новаторските си идеи. Той получава признание като голям композитор едва след 1861-ва, когато е амнистиран за участието си в Дрезденското въстание и се завръща в родината след 13-годишно изгнаничество в Швейцария. Отчаян и разорен, Вагнер намира съмишленик и покровител в лицето на младия баварски крал Лудвиг II, който щедро финансира поставянето на неговите опери. В Байройт построяват мечтания от Вагнер модерен оперен театър, който е открит през 1876 г. с „Пръстена на нибелунгите”. Прочутата оперна четирилогия, върху която композиторът работи близо 25 г., поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества в града. Днес те са едно от най-големите културни събития в Германия. Вагнер умира от сърдечен удар на 13.II.1883 г. във Венеция като оставя след себе си 13 опери, симфонична и камерна музика, своя автобиография, поеми, критически статии и есета. Библиотеката съхранява десетки записи на Вагнерови творби, сред които оперите “Летящият холандец”, „Танхойзер”, „Тристан и Изолда”, „Лоенгрин”, „Нюрнбергските майстори-певци”, „Парсифал”, всички части на „Пръстена на нибелунгите” (“Рейнско злато”, „Валкирия”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”), увертюрата „Фауст”, сонати за пиано, както и нотни издания. Най-новите книги в отдел „Изкуство”, в които можете да прочетете за прочутия немски творец, са „Най-великите композитори на всички времена” на Марек Томс и „Моят Вагнер” на акад. Пламен Карталов. В нея директорът на Софийската опера разказва за предизвикателството да постави на сцена само с наши оперни артисти „Пръстена на нибелунгите”, „Тристан и Изолда” и „Парсифал”.
