На 19 януари светът на изкуството отбелязва 185 г. от рождението на прочутия френски художник Пол Сезан (1839 – 1906). Той се появява на бял свят в Екс-ан-Прованс и е единствен син на заможния фабрикант и търговец на шапки Луи-Огюст Сезан, който по-късно основава собствена банка. Бъдещият художник се страхува до смърт от властния си баща, който не одобрявал силното му влечение към живописта. Единственият светъл лъч в детството на Пол била приказната природа на Прованс и приятелството му с Емил Зола, с когото учи в местния колеж „Бурбон” (1852-1855). На 17 г. Сезан посещава училището по рисуване в Екс, изучава картините в градския музей и мечтае да стане художник в Париж.
Вместо това записва право в юридическия факултет в Екс по настояване на баща си, но издържа там само 3 г. и отново грабва четката. През 1861 г. заминава да кандидатства в Художествената академия в Париж. В столичното ателие, където взема уроци, се запознава с Камий Писаро и Клод Моне. Писаро е изключително впечатлен от таланта на младежа и му предрича голямо бъдеще. Под негово влияние Сезан изоставя характерните за ранните му картини тъмни, гъсти мазки, силно деформирани фигури и фантастични сцени. След запознанството му с импресионистите от „бандата на Моне” платната на младия провинциалист стават все по-светли и ярки. Провалът на Сезан на изпитите в Художествената академия го принуждава да се завърне в родния град и да започне работа в банката на баща си. Любовта към живописта обаче е по-силна и Пол отново се установява в Париж. През 1874 г. и 1877 г. Сезан показва свои картини в общи изложби на импресионистите в „Салона на отхвърлените”, но получава много по-яростни нападки от критиката и публиката в сравнение с другите автори. През 80-те и 90-те г. художникът все повече се усамотява и непрекъснато пътува между Екс-ан-Прованс и Париж. Крайно чувствителен, вечно недоволен и самокритичен, Сезан не спира да търси свой път в изкуството и бързо „преболедува” импресионизма. През 1899 г. се завръща завинаги в родния си град. По-късните му творби са главно натюрморти, мъжки портрети и пейзажи като любимата планина Сент Виктоар, която рисува поне 60 пъти. Използва т. нар. „изкривено виждане” на предметите, често сменя гледната точка и мястото на обектите на платното и прави по няколко варианта на една творба. Сред най-известните му картини са „Картоиграчи”, „Дамата в синьо”, „Натюрморт с портокали и ябълки”, „Къщи по пътя” и „Къпещи се”, чийто сюжет художникът рисува години наред. Сезан дочаква признание като творец едва в края на живота си. Умира от пневмония на 22.Х.1906 г., след като седмица преди това е застигнат от буря докато рисува навън. Заслугите на Сезан за развитието на живописта са изключителни. Той я превръща във философия и поезия, а естетическите му възгледи оказват огромно влияние върху новите течения в изкуството и особено върху кубизма. Картините на художника се пазят в Лувъра, Ермитажа, музея „Метрополитен” и Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Днес обявените на търг творби на Сезан се продават за милиони долари, както подобава на един от най-големите майстори в историята на световната живопис.
