Витрина за Дечко Узунов

0
315

На 22.II. отбелязваме с тематична витрина 125-годишнината от рождението на големия наш художник Дечко Узунов (1899 -1986) – една от „визитните картички” на българската живопис по света. Роден е в Казанлък в будното семейство на учителка и търговец на бои. Започва да рисува от малък, а първата си изложба Дечко прави на двора като окачва детските си рисунки на въжето за пране. Началните си уроци по изобразително изкуство малкият  художник получава от своя прочут съгражданин  Чудомир. През 1919 г. Дечко Узунов постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в столицата (по-късно Художествена академия). Талантливият младеж  учи при професорите Петко Клисуров, Иван Ангелов и Иван Мърквичка, а след завършване на основния курс на обучение заминава на специализация в Германия. През 1921 – 1923 г. Дечко Узунов се усъвършенства като художник при немския импресионист проф. Карл фон Маар в Мюнхенската академия. В чужбина той рисува майсторски портрети на видни наши интелектуалци, които са част от неговия приятелски кръг – Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Владимир Димитров – Майстора и др. През 1924 г. Узунов завършва Художествената академия при проф. Стефан Иванов, а през следващата е приет в дружество „Родно изкуство”, в чиито общи изложби участва редовно. По това време започват обиколките на младия творец в редица музеи във Франция, Италия, Германия, Гърция, Унгария,  СССР и Китай, където изучава творчеството на старите майстори и модерните течения в живописта.

През 1932 г. Дечко Узунов става преподавател по декоративно и приложно изкуство в Академията, а по-късно  – редовен професор и ректор на учебното заведение.  Негови ученици са Светлин Русев, Калина Тасева, Георги Баев, Атанас Пацев, Лика Янко и др. През 1957 – 1959 г. заслужилият художник ръководи Националната художествена галерия в София. Няколко пъти е избиран за председател на СБХ. Носител е на множество национални награди за живопис, на званието „народен художник” (1963) и най-престижните държавни ордени по времето на социализма. Талантливият творец, който през 1978 г. е избран от БАН за академик, получава огромно признание не само у нас. Самостоятелните му изложби в Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин, Будапеща, Белград, Букурещ се радват на силен отзвук. Дечко Узунов е златен медалист от Световното изложение в Париж’1937, носител на сребърен диплом на Ватикана за фреските на Кирил и Методий и на френски орден за литература и изкуство през 1980 г, почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства AIAP, член на Европейската академия за наука, изкуство и култура и на Академията за изобразителни изкуства на Русия . Художникът умира на 26.IV.1986 г. в столичното си ателие, но оставя след себе си безценно наследство в областта на живописта, графиката, книжната илюстрация, сценографията и декоративната монументална живопис.  Безспорни са заслугите му за развитието на жанровете, в които работи – портрет, пейзаж, фигурална композиция, натюрморт, голо тяло. През 1999-та  Дечко Узунов е обявен от ЮНЕСКО за «световноизвестна личност на годината» и е организирано тържествено честване на 100 г. от рождението му. В едно свое интервю  майсторът на четката споделя : «В какво вярвам ли? Вярвам в  безсмъртието. Животът е онова, което е излязло от твоето сърце, от чувствителността ти, от всичко, което е доброта. Това, което си създал, то е твоят живот!».