АСЕН ЗЛАТАРОВ (16.04.1885 – 22.12.1936)

0
96
bty

Навършват се 85 години от смъртта на проф. Асен Златаров – учен, химик, публицист, литератор.

Асен Златаров е роден на 16 февруари 1885 г. в Хасково в семейството на Теофана и Христо Златарови. Още от малък той има интерес към химията – баща му отваря първата аптека в града, а синът приготвя лекарства докато си играе. Вече като ученик Асен си прави домашна химична лаборатория, в която провежда различни опити.

През 1901 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив, където Асен учи една година в Пловдивската гимназия. На следващата година е записан за ученик в Софийската мъжка гимназия. През 1903 г. е приет да следва химия в Софийския университет. Завършвайки първи курс, заминава за Женева, Швейцария, където продължава висшето си образование по химия и се дипломира успешно като бакалавър през 1907 г. в Женевския университет.

През 1908 г. Асен Златаров специализира в Гренобъл, Франция, където довършва докторската си дисертация. През 1909 – 1910 г. отново заминава на специализация в Мюнхен, Германия, в лабораторията на проф. Т. Паул, където се обучава по проблематиката и методологията на научните изследвания в областта на биохимията, броматологията и съдебната химия.

По време на следването си в Женева Златаров се запознава с Евдокия Атанасова, дъщеря на офицер от Бесарабия, участвал в Руско-турската война. Двамата сключват брак през 1910 г. Имат двама сина – Асен и Светозар.

Научната и академична дейност на Асен Златаров като асистент е прекъсната от разразилите се войни на Балканите. Той участва като доброволец в Балканската (1912 – 1913 г.) и Междусъюзническата (1913 г.) войни като инспектор по хигиенната охрана на I и III армия. Негова задача е да осъществява контрол върху доставяните за армията продоволствия и да се бори с разпространяващата се холерна епидемия. През 1915 г. е мобилизиран в Първата световна война за участие в подвижна химична лаборатория към VI дивизионна болница, а след това и в Бактериологичния институт в София. През 1917 г. е прехвърлен в Дирекцията за стопанска грижа и обществена предвидливост в качеството му на експерт по преработваща промишленост. Въпреки войните, Златаров успява да публикува и научни съобщения в български и чуждестранни списания. След края на Първата световна война е активен и като публицист и литератор, пише и издава поеми, публикува статии, в които представя наблюденията си върху развитието на промишлените отрасли в България.

На 1 септември 1920 г. Асен Златаров е избран за частен хоноруван доцент по физиологична химия при Катедрата по физиология и физиологична химия при Медицинския факултет, а на 30 ноември и за частен хоноруван доцент по биохимия в Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет на Софийския университет. Първите лекции, които изнася, са по броматология в курса по биологична химия. През 1921 г. се отпечатва и първият му учебник, озаглавен „Основи на науката за храненето“. Златаров успява в кратък период от време да обособи и обзаведе лаборатории за научни изследвания и упражнения на студентите в сградата на Медицинския факултет, както и да ги снабди с богата колекция от химикали. На 1 април 1922 г. Асен Златаров е избран за редовен доцент по химия на съестните продукти (храненето) във Физико-математическия факултет, но и преподава неорганична и органична химия в Медицинския факултет. На 21 февруари 1924 г. става извънреден професор по химия към Катедрата по органична химия на Софийския университет. През 1931 г. е избран за декан на Физико-математическия факултет. Избран е за редовен професор и ръководител на Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет на 17 декември 1935 г.

Смъртта го застига на 22 декември 1936 г., след две неуспешни операции в Университетската клиника във Виена. Погребението се състои на 26 декември в София в Централните софийски гробища.