Шотландецът Александър Бел е основоположник на телефонията в световен мащаб. Той се родил през март 1847 г. в Единбург и бил втори син на Александър Мелвил Бел и Елиза Саймъндс. Бъдещето му сякаш било предначертано от най-ранна детска възраст, защото баща му и дядо му били експерти по механика на гласа и дикцията.
Майката, почти нечуваща, се изявявала като пианистка. Съпругът ѝ дотолкова задълбочено изучавал механизмите на говора и слуха, че създал т. нар. „визуална реч”, а именно универсална азбука на говора. Години по-късно, от любов към майка си, Бел-младши направил няколко изобретения, за да могат хората, които имат проблеми със слуха, да общуват пълноценно. Почти цялата младост на Александър преминала в преподаване и обучение на хора с увреден слух и говор във Великобритания и Канада, където семейството емигрирало през 1870 г. Две години по-късно той станал преподавател в Бостън, САЩ. Там се запознал с търговеца на кожи Томас Сандърс и с бостънския адвокат Гардинар Хъбард, които финансирали неговите идеи. През 1874 г. младият изобретател провел редица акустични експерименти заедно с Кларънс Блейк. Бел експериментирал с устройство, подобно на фоноавтографа, на друг изобретател – Леон Скот, който го представил през 1857 г. Изобретението можело да записва човешки глас. Постепенно в главата на Бел се оформили идеята и чертежите на бъдещия телефон, чиято цел била да предава звуци и сигнали чрез електрически вълни. По това време съдбата го срещнала с младия и талантлив електротехник Томас Уотсън, който станал негов сътрудник. Двамата продължили да работят усърдно върху идеята за телефона, но готово устройство още нямало. Въпреки това меценатите Сандърс и Хъбард вярвали в огромния потенциал на начинанието на Бел, като дори патентовали идеята му. След няколко години работа на 10 март 1876 г. официално бил представен новият „метод за предаване на говор и звуци с помощта на електрически вълни”. На практика това бил първообразът на телефона. Устройството било изработено от подръчни материали: фуния, дъски, метална чаша с вода, игла и проводник. Изобретението било прието като голям технически напредък, при това донесло и големи финансови печалби. Следващата година Александър Бел заедно с Уотсън, Сандърс и Хъбард създали „Bell Telephone Company”. Впоследствие компанията участвала пряко в изграждането на директни телефонни линии между най-големите индустриални центрове на Америка. Отличните финансови резултати, които постигнал със своето изобретение, Бел вложил в създаването на лабораторията „Волта”, в която провеждал своите научни открития. Въпреки големия успех, той не спрял да се занимава с нови разработки и методи за обучение на глухи хора. До края на живота си изобретателят работил над различни проекти като конструирането на подводни криле за плавателни съдове, както и реализацията на модел на самолет с бордови двигател „Сребърно копие”, който извършил първият успешен полет на собствена тяга в историята на 23 февруари 1909 г. в Канада. Друго негово изобретение бил детекторът на метали.
Александър Греъм Бел починал на 2 август 1922 г. в дома си в Бадек, Канада. В знак на почит към личността му телефонните линии в деня на смъртта му били спрени за 1 минута. Както много други открития, и историята на телефона не била пощадена от слухове, че действителният изобретател е друг. Към компанията „Bell Telephone Company” през годините имало над 500 заведени дела за „кражба на идея”, „плагиатство” и т. н. Нито едно от тях обаче не било спечелено.
