160 г. от рождението на Беньо Цонев

0
70

Беню Стефанов Цонев (1863-1926) е български езиковед, палеограф, един от основоположниците на историята на българския език като наука, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Завършва основно образование в родния си град Ловеч. Има интерес към литературата, пише стихове. През 1884 г. завършва класическата гимназия в Загреб с помощта на стипендия, отпусната от  Министерството на народната просвета.  Две години учителства в Петропавловската семинария край гр. Лясковец , а в следващите две заминава за Виена и учи славянска и романска филологии отново  като стипендиант. В Лайпцигския университет слуша лекции при най-известните по онова време професори – езиковеди и защитава докторската си дисертация на тема “За източнобългарския вокализъм”.

От 1890 до 1893 г. учителства в Софийската държавна мъжка гимназия и чете лекции във Висшето училище. През  1895 г. става професор по история на българския език и диалектология. Чете лекции и по славянска палеография. Научните му интереси  са свързани с българския език и въпросите на българската литературна история и критика. Забележителна е и дейността му като преводач от хърватски, латински, гръцки, немски, френски, руски езици. Обогатява българската преводна литература с произведения на световноизвестните автори като Адам Мицкевич, Гьоте, Виктор Юго, Емил Зола, Алфонс Доде, Антон Чехов. Бил е пет пъти декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през учебната 1910/1911 година е ректор на университета. Действителен член на БАН от 1900 г. Редактор е на списание „Български преглед”, където публикува множество критически статии и отзиви за литературни произведения.