FAIL (the browser should render some flash content, not this).

НародноЧиталище „Пробуда-1925” с. Конуш, общ. Хасково

 

ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ

 

Запазена е летописната книга на конушкото читалище, грижливо водена дълги години от Михал Райчев. Ценен принос за нейното допълване има и Стайка Евтимова, учителка и директорка на селското училище. От спомените на Сталю Дулев, Атанас Митев, Латун Апостолов, Андон Петров, Иван Йорданов, Михал Райчев, Васил Атанасов, записани от Стайка Евтимова, както и от писмените свидетелства на Михал Райчев, Васил Латев и Делчо Лозков, съхранени от автора на този скромен труд, става ясно кога възниква нуждата от създаване на читалище в Конуш. Това е времето, когато тук започват да се преселват хора с

по-високи културни потребности от съседни и по-далечни села, както и от Хасково. Водеща роля в това отношение имат учителите, които идват в селото след откриването на училище през 1887 г.

На 22 февруари 1906 г. под ръководството и с участието на учители и младежи от селото е подготвена и поставена пиесата “Руска” от Иван Вазов. Режисьор и актьор е учителят Делчо Мишков, дошъл от Хасково. Участници в първата театрална постановка на конушка сцена са били Сталю Дулев, Латун Апостолов, Колю Бончев, Георги Дулев, Георги Димов, Георги Радев, Бойчо Грудев. Женските роли са изиграни от мъже. В образа на Руска се превъплъщава хасковлията Михал Щерев Зидаров, по това време кръчмар в селото. Представлението е дадено в голямата стая на старото училище. Сцената е направена с подръчни средства – сандъци, с наредени върху тях дъски. Ролята на завеса е изпълнявала голяма тъкана черга, навита на дърво и спускана и вдигана от двама яки мъже, застанали в двата края на сцената. В периода до 1912 г. от конушките самодейни театрали са подготвени и поставени пред публика пиесите “Панайот Хитов”, “Ходжов”, “Военовски”. Основен организатор на тази дейност е бил Атанас Митев. Активността секва след неговото влизане в армията и бележи нов подем след уволнението му.

С помощта на Сталю Дулев, Латун Апостолов, Марчо Недев, Колю Бончев, Георги Попдимчев се поставят и играят “Стефан Караджа”, “Хаджи Димитър” и още няколко заглавия. Следва дълга пауза заради войните в периода 1912-1918 г. От 1919 г. селската публика има възможност да гледа заглавия като “Борислав”, “Ильо войвода”, “Ивайло”, “Многострадалната Геновева”. Тези постановки са играни и в селата Войводово, Николово, Тракиец, Пчеларово. Женските роли продължават да се изпълняват от мъже – Михал Райчев, Петър Гогов, Панайот Янев, Бойчо Грудев, Атанас Митев, Павлю Митев, Димо Апостолов, Тянко Марашев. Репертоарът на селския театър се разширява, изиграват се и “Под игото”, “Майстори”, “Хайдутин майка н храни”, “Телефон без жици”, “Селска история”, “Семейство Бурсанови”, “Халосник”. През 1923-1924 г. назрява нуждата от организиран културен живот в селото. 

В започнатата през 1925 г. летописна книга на конушкото читалище четем: “... поради нужда от просвета, почувствана от младежите в с. Конуш, и изразеното желание в няколкото подготвени събрания, свиквани по инициатива на Латун Апостолов и негови другари, на 15 февруари 1925 г. в помещението на Тоню Бойчев се основава читалище. Избрано е името “Пробуда”, приет е устав по образец, даден от Министерството на просвещението, и е приет от учредителното събрание.

Основаването на читалище в селото е утвърдено от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 27 април 1925 г. със заповед 1720 от същата дата. Основатели са 38 жители на селото: Латун Апостолов, Иван Тодев, Колю Бончев, Георги Радев, Иван Йорданов, Андон Атанасов, Атанас Митев, Георги Димов, Петко Стайков, Нестор Тянков, Марчо Недев, Димо Апостолов, Панайот Минчев, Панайот Йорданов, Делчо Митев, Сталю Дулев, Петко Митев, Петко Маринов, Желю Митев, Стайко Димитров, Илия Бойдев, Славчо Димов, Александър Велков, Ангел Апостолов, Делчо Ангелов, Иван Ангелов, Митю Манолов, Павлю Митев, Манол Радев, Марин Русев, Тодор Манолов, Христо Алексиев, Колю Андонов, Латю Колев, Марко Георгиев, Манол Вълков, Гого Митев.

Избрани са първият управителен и първият проверителен съвет. Председател става Латун Апостолов (роден на 17 март 1895 г. и починал на 18 юни 1965 г.), секретар – Иван Тодев, Колю Бончев е касиер, Георги Радев – библиотекар, Иван Йорданов – член. Съветници на управителния съвет са Нестор Тянков, Андон Атанасов, Петко Стайков и Георги Попдимчев. В проверителния съвет влизат Панайот Минчев (председател), Панайот Йорданов и Делчо Митев. Откриването на читалището става на 1 октомври 1925 г. във вече споменатото помещение на Тоню Бойчев, наето срещу 100 лева месечно.

В организацията по основаването на читалището активно се включва и тогавашният кмет на Конуш Христо Сталев, помагат и учителите Колю Бончев, Иван Йорданов и Георги Попдимчев. Читалището не е разполагало с никакви средства, затова ръководството организира дарителска кампания. Дарени са столове и маси, селскостопански продукти, книги. В запазения списък на дарителите може да се прочете кой колко крини жито и царевица е дал, кой – колко вълна или предмети. Бойчо Грудев дарява повече от 100 книги, още 50 тома добавя Колю Бончев, сред тях са и негови три авторски – “Любовни сълзи”, “Първа любов” и поемата “Рупка”. Книги на читалищната библиотека даряват и Панайот Райчев (50), Делчо Ангелов (27), Колю Йорданов (106), Гиню Русев (10), Йовчо Делчев (30), Митю Желев (30). По-късно Гочо Грозев подарява 135 книги, Райчо Михайлов добавя още 150, а Иван Андонов подпомага читалище “Пробуда” с 1000 лева. Със средства помагат кметството, черквата, училището, потребителната кооперация. В по-ново време дарения от книги за читалището правят Колю Йорданов, Делчо Лозков, Иван Колев Бончев, Стайка Евтимова, Марчо Латунов.

Читалището развива разнообразна дейност, организират се сказки, лекции, вечерно училище. В последното се преподават смятане, четене, естествознание. Занятията водят учителите Колю Бончев, Делчо Жеков, Иван Йорданов, Георги Попдимчев. Те са го правили без никакво заплащане, отделяйки от свободното си време. Идвали са лектори и от Хасково, които са изнасяли беседи предимно за отглеждането на селскостопанските култури и животните.

През 1926 г. читалището се премества в помещение, предоставено от Дулю Сталев, където остава до 1932 г. От 1 януари същата година става поредното преместване – в помещение, собственост на Захария Куков. Там читалището остава до 1935 г. На 8 март 1936 г. “Пробуда” се настанява в една от стаите на старото училище, тъй като през същата година е открито новото. На 1 ноември 1938 г. читалището е преместено в черковните сгради в центъра на селото. Едва на 8 декември 1940 г. библиотеката и цялата читалищна дейност се пренасят на втория етаж в новоизградената постройка на потребителната кооперация. Строителството й е подпомогнато със средства и от читалището. Пари дават и читалищата от селата Войводово, Козлец, Сираково, Царацово (Пловдивско) и Иваново (Харманлийско). Помага и черковното настоятелство в Конуш. Министерството на просвещението отпуска 4000 лева за довършване на сградата.

На 31 декември 1940 г. се организира първата вечеринка в новия читалищен салон. Неговото откриване дава силен тласък на самодейните изяви, особено на театралната дейност. Междувременно още през 1936 г. е направен пробив – женските роли в постановките спират да се изпълняват от мъже. На сцената се качват Катина Гочева (играла на нея повече от 50 години), Рада Димова, Кица Тенчева, Марийка Канева, Кица Стайкова, Дорка Димитрова. Първата пиеса, в която женските роли се изпълняват от жени, носи заглавието “Мандра”.

По това време вестниците са един от основните източници на информация. Читалище “Пробуда” прави абонамент за доста от печатните издания. И до днес в читалищния архив са запазени екземпляри от издаваните през 1920 г. вестници “Подофицерска защита”, “Радикал”, “Пряпорец”, “Зора”. Средствата винаги са били недостатъчно. През 1937 г. ръководството на читалището прави постъпки пред държавата да бъде оземлено, за да може да дава нивите под наем и с получените пари да финансира дейностите си. С писмо №5214 от 14 март 1928 г. и с писмо №8603 от 18 септември 1928 г. читалището получава 14.7 декара земя. С протокол №664 от 22 ноември 1937 г. то е оземлено с още 25 декара. С друг протокол от същата година, който се пази в читалищния архив, читалището е въведено във владение на 50 декара в парцел 43, местността Бузалъка. Управителният съвет отдава земята под наем.

Междувременно читалищната дейност не престава. Отново на първо място са театралните постановки. Подготвят се заглавията “Делба”, “Нещастна фамилия”, “Тримата ефрейтори”, Заклет враг”, “Пияни бащи”, “Върла магесница”. Последната постановка е играна с голям успех и на градска сцена – в Хасково и Кърджали. Много популярни сред конушката публика стават и местните интерпретации на “Службогонци” и “Чорапът се разплита”.Комичните роли се изпълняват от Павлю Митев, Димитър Канев, Христо Колев, Васил Атанасов, Пеню Маринов, Теню Овчаров (станал

по-късно професионален актьор в Хасковския театър). Появяват се и млади артистични дарования – Дора Панайотова, Тодор Илиев, Стайка Евтимова. Имената на преминалите през читалищната сцена поместваме в края на книгата.

С помощта на селското читалище се изявяват и танцьори, музиканти, певци. Основател на Първомайската музикална група е Делчо Димчев, тя и досега се помни от по-възрастните жители на Първомайско и Хасковско. Най-старият музикант, свирил на гайда, е Ванчо Делчев. Той е ходил пеш до радио Стара Загора, за да бъдат записани неговите изпълнения. През 1957-1958 г. към читалището е създаден струнен оркестър по идея на тогавашния читалищен секретар Пеню Маринов. В състава участват самият Пеню Маринов, Никола Иванов Даскалов, Христо Петков, Минчо Димитров, Делчо Тончев, Колю Делчев и Делчо Русчев. Танцов състав се създава през 1972 г. През 1956 г. Стайка Евтимова основава група за народни песни, която съществува и досега. По-късно пък Мария Русева прави група за стари градски песни, като не оставя на заден план и народното творчество. Конушенци отбелязаха нейната 40-годишна творческа дейност в тази област. Легендарни остават имената на местните певици Добра Гинева и Николина Петрова. Днес певческите групи към читалщето се ръководят от Мария Русева, Латка Бончева и Петра Пилева. Те участват в местни, национални и международни фестивали и печелят награди за своето майсторство.

Израстват и добри музиканти. Иван Колев Йовчев и до днес ни весели с хубави мелодии и песни, изпълнявани заедно с неговата съпруга Христа Тенева. Атанас Недялков, Петю Митев, Златко Апостолов, Петю Илиев, Радко Георгиев са другите музиканти, които продължават да участват в концертите и другите прояви, организирани от читалище “Пробуда”. Висше музикално образование завършват Недялко Атанасов (работи в Българското национално радио), Юлияна и Светлин Янкови, Гълъбина Тодорова, Недялко Петков Джангозов.

След електрифицирането на селото през 1947 г. идва ред и на киното. Читалището купува собствена киномашина. На курсове за киномеханик е изпратен Христо Михайлов. На 5 септември 1948 г. се прожектира първият филм – “Трактористи”.

Старото читалище отеснява за многобройните състави и прояви, които се провеждат в него. Появява се необходимост от нова, съвременна сграда, която да осигурява нормални условия за репетиции и изява. Строителството на новото читалище започва през 1964 г., председател на управителния съвет тогава е Иван Райчев. Активно съдействие оказва тогавашният кмет на селото Александър Велков, помага и неговият приемник Стефан Йорданов. За разрешението и проектирането ценно съдействие оказва конушлията Гочо Грозев. Сградата е завършена през 1965 г.

Тя разполага с голяма зрителна зала, обширно фоайе, гримьорни, помещение за репетиции, библиотека, читалня и помощни помещения. Читалището е построено по пътя на самооблагането, вложен е много доброволен труд от населението на селото. Ръководството – председателят Иван Райчев, секретарят Михал Райчев и касиерът Ангел Тодоров, влагат много сили и енергия за намиране на средства. Начело на строителната група, изградила читалището, е Господин Колев – един от най-добрите майстори в Конуш. Застроената площ е 479 квадратни метра, разгърнатата – 657 кв. м, 22 квадрата е фоайето, зрителната зала е с 250 седящи места, балконът е 38 квадратни метра, сцената – 70 кв. м., зад нея има помещение за реквизит.

В новопостроеното читалище се провеждат десетки районни и окръжни прегледи на художествената самодейност. През 1974 г. читалищното ръководство купува къщата с парцела на Тодор Атанасов. Необходимите средства – 5600 лева, са предоставени от кооперативното стопанство. Идеята е там да бъде открит етнографски музей, тя се реализира през 1986 г. Строителната група се ръководи от Христо Михайлов, кмет тогава е Марчо Латунов. По-късно сградата и парцелът са продадени от община Хасково, с което е допусната много голяма грешка. Село без минало няма бъдеще.

След създаването си през 1945 г. кооперативното стопанство в Конуш постоянно подпомага финансово читалището. В периода 1945-1970 г. младежите от селото, учещи в хасковските средни училища, през ваканцията винаги са подготвяли театрални постановки, които са играни около новогодишните празници. В тези прояви активно участие са вземали и преподавателите от селското училище. Читалището работи пълноценно по времето, когато негови секретари са Пеню Маринов и Петра Пилева (1965-1975 г.) В селото в този период гостуват популярните актьори Стефан Данаилов и Васил Михайлов, провеждат се срещи с известни писатели и поети. Открит е и курс по английски език.

След 1989 г. благодарение на големите усилия на Мария Русева, Петра Пилева, Латка Бончева и Делка Никова певческите групи продължиха да съществуват. През 2004 г. секретарската длъжност бе възстановена и Тонка Гогова започна отново работа.

В днешни дни читалище “Пробуда” прави усилия да разшири периметъра на своята дейност.

Oт 2011г. читалището участва в програма „Глобални библиотеки-България”. На разположение на читателите на читалище „Пробуда” са 3 компютърни конфигурации, принтер и мултимедия и е осигурен безплатен достъп до Интернет,както и безплатни обучения за жителите на селото.