На 20 април отбелязваме годишнина от рождението на известния български композитор, пианист и педагог проф. Веселин Стоянов (1902 – 1969). Роден е в Шумен в музикално семейство – баща му Анастас Стоянов е един от първите ни музикални дейци, а брат му проф. Андрей Стоянов е сред основателите на българската клавирна школа. Отначало Веселин Стоянов учи пиано в класа на своя брат в Държавната музикална академия в София. След завършването й през 1926 г. заминава за чужбина и постъпва във Виенската музикална академия, където се усъвършенства като пианист и пише първите си зрели творби като композитор. През 1930 г. се завръща в България. Преподава уроци по пиано и теория на музиката, работи като пианист и диригент в някои от столичните оперетни театри, концертира в цялата страна. През 1937 г. става преподавател в Музикалната академия в София като постепенно се издига до неин директор през 1943-1945 г. През 50-те години проф. Веселин Стоянов оглавява Народната опера и става ректор на новосъздадената Българска държавна консерватория. Той е сред основателите на Съюза на българските композитори, в чиято дейност участва активно. Като композитор твори във всички музикални жанрове, пише и филмова музика. Сред най-популярните му произведения са симфоничната сюита „Бай Ганьо”, оперите „Женско царство”, „Саламбо”, „Хитър Петър”, балета „Папеса Йоана”, „Концерт за пиано и оркестър № 1”, „Празнична увертюра” и др. Създадените от Веселин Стоянов клавирни пиеси, инструментални концерти, симфонии, опери, оперети и кантати нареждат името му сред най-добрите наши съвременни композитори и са част от златния фонд на българската музика.
