110 г. от рождението на Павлето

0
182

На 31 август се навършват 110 г. от рождението на големия наш художник Георги Павлов – Павлето (1913 – 1995), на когото посветихме  витрина по случай годишнината. Сред най-ценните материали в нея е едноименната монография от 1992 г. на М. Пейкова, Г. Ковачев и И. Шулев, която съдържа десетки снимки, репродукции на картини, стихове, художествена критика, спомени и интервюта с твореца. Препоръчваме ви и излязлата неотдавна „История на българското изобразително изкуство” на Кирил Кръстев, който му отделя заслужено място в своя дългогодишен труд. Видният наш изкуствовед представя художника и в албума „Георги Павлов”, който библиотеката притежава. Част от витрината в отдел „Изкуство” са и двете стихосбирки на Павлето – „Вятър над Огоста“ (1985) и „Когато кестените спят : рисунки и стихове” (1993).

Житейският път на Георги Павлов започва през 1913 г. в Чипровци, макар да се спори за точната му рождена дата. Баща му Димитър е занаятчия. Любопитен факт в биографията на Павлето е, че едва 10-годишен  става куриер на участниците в Септемврийското въстание. Завършва средното си образование в Монтана, а през 1940 г.  – „Живопис” при проф. Борис Митов в Държавната художествена академия. На 29 г. открива първата си самостоятелна изложба в салона на КООП в София, която е наречена от критиците „събитие за нашия културен живот”, а младият автор – „родѐн художник, творец, майстор”. Павлето прави толкова впечатляващ дебют, че през 1944 и 1946 г. включват негови творби в представителни общи изложби на СБХ в Будапеща и Букурещ. През годините сътрудничи като илюстратор на редица наши периодични издания. За кратко работи като редактор в сп. „Дружинка”, в  отдела за художествена критика на в. „Народна култура” и културния отдел на сп. „Лада”. Междувременно пише стихове, статии, рецензии, монографии за колегите си Кирил Цонев, Петър Младенов и Теню Пиндарев. Именно последният му посвещава дружески шарж с надпис „Голямата четка на България”, шеговито измервайки скромния ръст от 104 см на Павлето с майсторството му като художник. А в това отношение Павлето е великан – пейзажи, портрети и натюрморти на „малкият-голям” живописец обогатяват не само фондовете на най-големите художествени галерии у нас, но и частни колекции на няколко континента. Между изложбите, стиховете и честите си пътувания в Западна Европа, Павлето намира време и за малка роля в киното – в игралния филм „Гоя” (1971)  на немския реж. Конрад Волф по сценарий на Анжел Вагенщайн, копродукция на няколко соц страни, сред които и България. В творческата си биография художникът има 7 самостоятелни изложби и куп престижни национални награди. „Понякога, когато работя, открадвам от времето си, за да прочета някое криминално книжле” – споделя известният живописец, за когото четенето е любимо занимание. Носител е на ордените „Кирил и Методий“ – I степен и „Народна република България“- II степен, а през  1979 г. става „Народен художник”. Умира на 29 юли 1995 г. в София малко преди да навърши 82 г. – двойно повече, отколкото прогнозират лекарите, съветвайки Павлето „да рисува бързо”, защото хора с неговата крехка физика рядко прехвърлят  40-те.